Интервенция [bg]

— Моят спасител! — обяви Джеймс весело, виждайки името на Джак на екранчето на мобилния си телефон.

— Удобно ли е да говорим? — попита Джак тихо. — Съжалявам, че не ти звъннах веднага. Всъщност, въртях педалите към къщи, откъдето ти се обаждам в момента.

— Казвах си молитвата, но Той ще разбере ако прекъсна, тъй като ти си една от молитвите ми. Кажи ми какво стана. Кога смята да отваря костницата?

— Всъщност, отбих се при него в музея. Поисках да видя писмото на Сатурний.

— Как изглежда? Има ли вид на автентично?

— И още как — каза Джак, след което спря. Внезапно чу плача на Джей Джей, който бързо се усилваше. В лека паника, той осъзна, че Лори се приближава бързо. — Само минутка, Джеймс! — Джак се отдалечи от мивката, на която се бе облегнал. Чувствайки се още по-виновен, че държи телефона, той отвори вратата точно когато Лори се появи с нещастното дете. Джей Джей пищеше и лицето му беше тъмночервено.

Изражението на Лори изразяваше отчаяние.

— Промяна в плановете — каза тя, докато леко люлееше бебето. — Мисля, че ще трябва да отидем пак да вземем нещо отвън за ядене. Може би трябва да прескочиш до Кълъмбъс авеню, след като си вземеш душ.

Джак кимна. После изведнъж забеляза озадачения й поглед при вида на клетъчния телефон в ръката му.

— Исках само да звънна на някого във връзка с утрешните планове.

— Виждам — каза Лори. — В банята?

— Точно преди да се пъхна под душа се сетих, че трябваше да се обадя на този човек по-рано.

— Както и да е — каза Лори. — Джей Джей и аз си лягаме в спалнята. — Тя продължи надолу по коридора.

— Идвам веднага след като се изкъпя — извика Джак след нея.

Той затвори вратата, питайки се дали е нужно да се обяснява повече. Върна се към телефона и се извини на Джеймс.

— Не е необходимо да се извиняваш — настоя Джеймс. — Направо съм разбит, че за една секунда ме сведе до обикновен „някой“.

— Не се сърди, ще ти обясня следващия път, когато се видим.

— Стори ми се, че чух бебе.

— На четири месеца.

— Не ми каза. Поздравления!

— Благодаря. А сега да се върнем към Шон и писмото. Както казах, изглежда автентично, защото има вид на много старо, с толкова потъмнели краища, че приличат на обгорели. Разбира се, не можах да прочета нищо, тъй като е написано на гръцки.

— Със сигурност не съм очаквал да си в състояние да го прочетеш — каза Джеймс. — Шон радва ли се, че си успял да издействаш разрешение да работят в лаборатория на Патологическия център?

— Беше възторжен.

— Кога започват?

— Утре. Всъщност, изненадан съм, че още не се е свързал с теб. Каза ми, че ще се отбие в резиденцията ти, за да вземе костницата, а после ще се срещнем пред центъра за изследване на ДНК преди осем.