Рубинения кръг [bg]

— Ейдриън — разнесе се гласът на Лиса. — Какво си направил?

— Защо си решила, че съм направил нещо? — парирах аз.

Лиса въздъхна.

— Защото току-що ми се обади един разпенен чиновник от алхимиците, едва сдържайки възбудата си, че двамата със Сидни се размотавате необезпокоявани и на свобода в Палм Спрингс! И без заобикалки най-безцеремонно ми заяви, че ще направят всичко възможно, за да я заловят. Мислех, че вие ще се покриете и ще си кротувате.

— Покрихме се и си кротувахме — уверих я. — Всичко стана случайно. Но засега сме в безопасност.

— Е, тогава се постарайте да останете така. Хубавото в случая е, че имах възможност да помоля алхимиците да окажат известен натиск върху Воините.

Изпълних се с надежда. Ако алхимиците спасят Джил, тогава нямаше нужда Сидни да се внедрява при Воините, нито аз да разпитвам Алисия.

— И? — подканих я.

— Стана това, от което се боях — те искат повече доказателства. Искам да кажа, че този, с когото разговарях, спомена мъгляво, че ще поразпита тук-там, но останах с впечатлението, че не ме взе на сериозно. Струва ми се, реши, че се опитвам да отвлека вниманието от факта, че двамата със Сидни сте напуснали двора.

Надеждите ми рухнаха. Погледнах към Сидни в другия край на стаята. Тя се мъчеше да се намести по-удобно върху едно голямо безформено кресло, пълно с бобени шушулки. Призляваше ми само при мисълта за нея, тайно промъкваща се из територията на Воините. Едно беше да замине с Еди и госпожа Теруилиджър, но сега щеше да се озове право в ръцете на нашите врагове. Ами ако я разкрият? Ако Воините се опитат да възобновят приятелството си с алхимиците, като я използват за разменна монета? Ако Воините решат да я превърнат в назидателен пример за жена, омъжила се за вампир?

Нищо добро няма да излезе от всичко това — повтори леля Татяна.

— Но аз ще продължа да ги притискам — продължаваше Лиса, неподозираща за разбунените ми мисли. — И предполагам, че вие, приятели, се опитвате сами да получите нужните отговори?

— Нещо подобно — отвърнах.

— Е, в такъв случай ми се обадете, ако мога да помогна с нещо. Преди малко говорих с Роуз и разбрах, че сте й възложили някаква задача. Чувствайте се свободни да използвате нея, Дмитрий и Нийл за всичко, което може да помогне за откриването и освобождаването на Джил.

Гласът на Лиса звучеше съвсем невинно и аз осъзнах, че Роуз е запазила новината за Деклан в тайна дори от най-добрата си приятелка. Бях й благодарен, ала в същото време изпитах безпокойство, когато за пореден път осъзнах нестабилността на ситуацията с Деклан. Споменаването на Лиса за Нийл също така ми напомни, че ние все още не бяхме имали възможността да поговорим на спокойствие с него и да му обясним какво става. Постоянно изникваха все нови и нови усложнения.