Рубинения кръг [bg]

— Еди! — възкликна Сидни и се втурна да го прегърне. Той й се ухили широко.

— Добре ли сте, приятели?

— Да — отвърнах. — Трупаме въглехидрати и чакаме началото на следващия етап на тази лудост.

— Сигурен ли си, че никой не ви е проследил? — попита Маркъс и дръпна плътно завесите на прозореца.

— Напълно — кимна Еди. — Срещнахме се на публично място и алхимиците, изпратени да ме следят, дори не разбраха, че съм тръгнал с тези две дами.

Инес огледа критично всичко наоколо и явно не остана впечатлена.

— Джаклин ни изпрати, тъй като не можа да се измъкне от приятелите ти. Те направо са обсадили къщата й.

— Алхимиците не са ми приятели — отвърна Сидни малко рязко.

— Е, каквито и да са, но са трън в задника — заключи старата вещица. — Но ние я успокоихме, че ще ти помогнем, и ето ни тук.

— Благодаря ви, госпожо — рече моята съпруга, както обикновено възхитително учтива. — Разбирам какво неудобство ви създавам.

Мод й се усмихна любезно.

— Не е чак такова неудобство, както някои хора биха могли да те накарат да си помислиш. — Тя остави на пода две големи торби, натъпкани догоре с мистериозни съставки. — И така, доколкото разбирам, ние трябва да те направим по-силна.

— Така ли? — изненада се Сидни.

Инес запретна ръкавите на роклята си с щамповани рози и надникна в една от торбите.

— Това ни каза Джаки. Каза, че смяташ да участваш в някакви битки или подобни глупости.

— Ами да, но аз просто предположих, че ще използвам техниките за избягване, на които ме научи Улф.

— Улф? — изсумтя отвратено Инес. — Онова хипи, с което излиза Джаки? Повярвай ми, съобразителността, както и „техниките за избягване“ са добро средство при различните схватки, ако това е всичко, на което можеш да разчиташ, но ако имаш шанс да си по-силна, ловка и почти непобедима, никога не го изпускай.

Не беше права за някои неща, като се започне от определението „хипи“, което бе лепнала на Улф, който притежаваше повече оръжия от всичките ми познати.

Инес извади внимателно от торбата безобидна на вид манерка.

— Какво е това? — попитах.

— Много специална отвара със сложен състав — отвърна Мод, — над която няколко от нашите посестрими работиха почти през целия ден.

Докато тя говореше, забелязах тъмните кръгове под очите й и умората в гласа. На Сидни също не й убягнаха.