Тайната на забранената книга [bg]

Сега, докато вървях към края на уличката, виждах снимките, наложени върху мястото. Тя беше лежала точно там, отдясно до високата три метра и половина тухлена стена, която запушваше уличката и беше спряла бягството й. Не исках да знам дали парчета от ноктите й се бяха счупили в тези тухли в обезумелия й опит да се покатери и да избяга от това, което я беше преследвало, затова погледнах настрани, към мястото, на което беше умряла. Бяха я открили свлечена до тухлената стена. Ще ви спестя подробностите, които ми се искаше да не знам.

Обзета от някакъв ужасен мрак, който ме заля, аз се отпуснах на мръсния калдъръм и се свлякох в съвсем същата поза, в която е била намерена сестра ми. За разлика от запечатаното на снимките, сега по камъните и по тухлената стена нямаше кръв. Дъждът беше измил всички следи от нейната борба преди седмици. Тук тя беше поела последния си дъх. Тук бяха умрели всички надежди и мечти на Алина Лейн.

— Боже, толкова много ми липсваш, Алина! — Усещах всяка частица от себе си толкова крехка, колкото и гласът ми, и сълзите отново потекоха. Заклех се, че това е последният път, в който плача. И щеше да бъде за доста време напред.

Не знам колко дълго бях седяла там, преди да забележа козметичния комплект, който мама беше подарила на Алина за Коледа, полузаровен в боклука. Двойничка на тази, която трябваше да изоставя у Малусѐ, малката позлатена козметична чантичка беше лошо повредена, избеляла от слънцето и накисната от дъжда. Избутах старите вестници, взех я и я гушнах в ръцете си.

Знам какво мислите. Аз също го помислих — че със сигурност в нея има някаква следа. Че Алина беше затъкнала някъде някое хитроумно смалено копие на целия й дневник или сложен компютърен чип, който съдържаше цялата информация, която трябваше да знам, и че полицията по чудо го беше пропуснала, а чистата случайност ме беше довела до тази уличка в точния момент, за да го открия.

Животът рядко е толкова удобен, както би казал Баронс. Гледали сме твърде много филми, бих казала аз.

Нямаше нищо в очукания комплект, освен нещата, които мама беше избрала за нас, без малката метална пила за нокти. Нищо в подплатата, нищо затъкнато в пудрата или в червилото. Знам, защото буквално разкъсах всичко, за да търся.

Няма да ви обременявам с това, което мислех за Алина, докато седях там, или как я оплаквах. Ако сте губили някого, тогава знаете що за мисли минават през главите ви и няма нужда аз да ви напомням. Ако все още не сте — добре, надявам се да мине цяла вечност, преди да загубите.

Казах сбогом, казах здравей и докато се вдигах да си тръгна, окото ми закачи сребрист отблясък от метал до крака ми. Беше върхът на пилата за нокти на Алина, остъргана и нащърбена. Наведох се и разбутах боклука, за да я извадя, като нямах намерение да оставя дори едно късче от нея и вдишах рязко от неверие.