![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Бях се утешавала с надеждата, че Алина беше умряла бързо. Че не беше лежала дълго в уличката сама, докато й изтече кръвта. Но не би могла и да е умряла твърде бързо, защото беше използвала пилата, за да издълбае нещо в камъка.
Коленичих на паважа и избърсах настрани боклука, после издухах праха и мръсотията.
Бях разочарована и благодарна, че не беше написала повече. Разочарована, защото щеше да ми трябва много помощ. Благодарна, защото означаваше, че е умряла за минути, не за часове.
ЛаРу 1247, Дж. Това беше всичко.
Двайсет и едно
— Инспектор О’Дъфи, моля! — казах бързо. Бях грабнала телефона още щом влязох в „Книги и дреболии Баронс“ и бях позвънила в управлението на Гарда на Пиърс Стрийт. — Да, мога да почакам.
Забарабаних с пръсти нетърпеливо по касата на Фиона, докато чаках дежурният полицай от другата страна на линията да прехвърли обаждането ми на детектива, който разследваше случая на Алина.
Имах нова следа за него и тя беше изсечена в камък — ЛаРу 1247. Щях да отида с него, когато излезеше да провери, и ако се опиташе да ме спре, щях просто да го последвам. Със сигурност при всичкото промъкване в сенките наоколо, което правех напоследък, бях се сдобила с известни умения.
— Да, госпожице Лейн? — Детективът звучеше изтормозено, когато вдигна, затова обясних набързо къде бях ходила и какво открих.
— Проверихме това — каза той, когато свърших.
— Кой го провери? — попитах.
— Адресът — каза той. — Първо, нищо не доказва, че тя го е писала. Всеки би могъл…
— Инспекторе, Алина ме наричаше Джуниър — прекъснах го. — Ами пилата, която беше точно на мястото, нащърбена и белязана от дълбането на камъка? Дори без да знам значението на „Дж.“, съм изненадана, че никой от хората ви не я е намерил и не е събрал две и две.
Да не споменаваме козметичния комплект. Изобщо ли не бяха проверявали местопрестъплението?
— Видяхме адреса, госпожице Лейн, но по времето, когато бяхме уведомени за тялото, местопрестъплението вече беше замърсено от зяпачи. Ако вече сте били там, сте видяла колко много боклук има в онази уличка. Едва ли можехме да опишем всичко по паважа. Нямаше как да знаем дали нещо около мястото се е намирало в чантата й.
— Не помислихте ли, че е малко странно да има издълбан в камъка адрес точно до тялото й? — настоях.
— Разбира се, че помислихме.
— И? Проследихте ли го? Отидохте ли там? — попитах нетърпеливо.
— Не можахме, госпожице Лейн. Той не съществува. В Дъблин няма ЛаРу 1247. Нито авеню, нито улица, нито булевард, нито алея. Нито дори задна уличка с такова име.
Прехапах вътрешната страна на устната си.
— Ами, може би е извън Дъблин. Може да е в друг град наблизо.
— Опитахме и това. Не бяхме в състояние да намерим такъв адрес никъде в Ирландия. Дори опитахме различно изписване от Ларо до Ла Рю. Никъде нямаше 1247.
— Ами, може би е в… Лондон или нещо такова — настоях аз. — Проверихте ли в други градове?
Инспектор О’Дъфи въздъхна дълбоко и си го представих в другия край на линията да поклаща глава.
— Колко точно страни мислите, че можем да проверим, госпожице Лейн? — попита.
Поех въздух и го изпуснах бавно, прехапвайки езика си на: „Колкото е необходимо, за да намерите убиеца на сестра ми. Не ме интересува дори да са хиляда.“
Когато не отговорих, той каза:
— Пратихме случая й на Интерпол. Ако те бяха открили нещо, щяха да ни информират досега. Съжалявам, но повече нищо не можем да направим.
Въоръжена с копие и фенерчета, забързах по смрачаващите се улици към магазин-кафене за подаръци в квартала Темпъл Бар, който предлагаше голям избор карти, които варираха от красиво ламинирани едри планове на Дъблин, до подробни карти на Ирландия и пътни карти като книжки. Купих по една от всички, както и по една на Англия и Шотландия, после се върнах в дадената ми за временно ползване спалня и докато падаше нощта, седнах с кръстосани крака на леглото и започнах да търся. Един чуждестранен Гардий не би могъл да е наполовина толкова мотивиран, колкото жадна за отмъщение сестра.
Беше почти полунощ, когато спрях, и то само защото петте часа взиране в дребен шрифт бяха превърнали пулсиращото ми главоболие в пълна атака на черепа ми с малки пневматични чукове. Открих много вариации на ЛаРу, но нито една с 1247, нито с 1347, нито дори 1427 или някой друг номер, който изглеждаше достатъчно близо, за да може Алина да сбърка, но не вярвах, че е сбъркала. Беше издълбала съобщение в последните минути от живота си и просто не можех да си представя да е сбъркала. Имаше нещо тук, нещо, което пропусках.