![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Разтрих нежно слепоочията си. Главоболията не са чести за мен, но когато имам, болката обикновено е убийствена и ме оставя изцедена на следващия ден. Сгънах картите и ги натрупах на пода до леглото ми. Баронс може да знае, реших. Баронс изглежда знаеше всичко. Щях да го питам утре. Точно сега имах нужда да опъна схванатите си крака и да се опитам да поспя.
Станах, протегнах се внимателно, после се промъкнах до прозореца, дръпнах пердето настрани и се взрях навън в нощта.
Там беше Дъблин — море от покриви. Долу в тези улици имаше свят, който никога не си бях представяла.
Там беше мракът на изоставения квартал. Чудех се дали все още ще гледам през този прозорец след месец — боже, не, надявах се! — и дали мракът щеше да се е разпрострял?
Там бяха три от четирите коли на антуража на О’Баниън. Някой беше откарал „Майбаха“ и беше затворил вратите на другите. Всички шестнайсет купчини дрехи бяха още там. Трябваше да направя нещо за тях. За някой, който знаеше, беше все едно да гледа от прозореца в шестнайсет трупа.
Там бяха Сенките, тези смъртоносни малки копелета, движеха се наоколо по уличката на ръба на Мрачната зона, пулсиращи по границата, сякаш ядосани на Баронс, че ги държи настрана с неговата токсична бариера от светлина.
Ахнах.
И там беше самият той — пристъпваше в изоставения квартал, минавайки от безопасността на прожекторите към пълния мрак.
И нямаше фенерче!
Вдигнах ръка, за да почукам на стъклото. Не знам какво съм мислила, вероятно да привлека вниманието му и да го повикам обратно, преди да направи нещо глупаво.
После спрях, кокалчетата ми бяха на сантиметър от стъклото. Баронс беше всичко друго, но не и глупав.
Висок, мургав и грациозен като среднощна пантера, той носеше еднообразно черно под дългото си черно палто и докато вървеше, забелязах проблясък на стомана по ботушите му. После и това изчезна при липсата на светлина, която да се отрази в него и той остана само една по-светла сянка в сенките.
„Не трябва никога, госпожице Лейн, никога да влизате в изоставения квартал през нощта“ — беше ми казал не толкова отдавна.
Добре, тогава защо той влизаше? Какво ставаше? Поклатих глава и си платих на момента, когато малките пневматични чукове паднаха и отново подновиха атаката си енергично: рат-а-та-та-там-там-ТАМ-ТАМ! Стиснах черепа си и се взрях надолу неразбиращо.
Сенките не обръщаха на Баронс ни най-малко внимание. Всъщност, ако бях жена, склонна към украсяване, щях да кажа, че мазният мрак всъщност се е дръпнал назад с отвращение, когато Джерико Баронс премина.
Бях виждала обвивките, които Сенките оставяха. Бях виждала доказателства за вълчия им апетит. Единственото, от което се страхуваха, беше светлината. „Те убиват с бързината на вампир“ — беше ми казал Баронс. Бях го записала в дневника си, благодарна за определението.
Гледах как се придвижва навътре в изоставения квартал, черно в черно, докато той и нощта станаха едно. Зяпах надолу към уличката след него дълго след като беше изчезнал, опитвайки се да намеря смисъл в това, което бях видяла.
Имаше всъщност само две възможности, за които можех да се сетя. Или Баронс ме лъжеше за Сенките, или беше сключил някаква тъмна сделка с изсмукващите живота Фае.
Което и да беше, най-накрая получих отговор дали мога да му се доверя.
И той беше едно голямо НЕ.
Най-накрая се отказах, измих зъбите си, изчистих ги с конец, измих и овлажних лицето си, минах с четка през косата си, пъхнах се в любимата си тениска за спане и в подходящи шорти и пропълзях под завивките, не бях сигурна в много неща, но знаех едно: нямаше да задавам никакви въпроси на Баронс за адреса утре.
На следващата сутрин се събудих, а отговорът гореше в мозъка ми.
Преди години в някаква книга, която четох, авторът беше предположил, че човешкият мозък е малко по-различен от компютъра и една от основните функции на съня беше престой, при който той може да изгради нови програмни файлове, да пусне възстановителни подпрограми, да дефрагментира и да изхвърли дреболиите, за да можем да започнем свежи следващия ден.