В черно като полунощ [bg]

— Да имаш още някакви призраци за показ? Питам само за всеки случай, ако пак ми се прииска да се подмокря.

— Е, не точно в момента — отвърна Летиша, поемайки по коридора. — Пищящият скелет спря да пищи, откакто му дадох едно старо плюшено мече, макар че не съм сигурна защо се получи. И, о, да, призракът на първия дук сега витае само в тоалетната до трапезарията, ама не я използваме много често. Той има навика да дърпа веригата на казанчето в неподходящи моменти, но е по-добре от кървавите пръски, с които ни заливаше.

— Ти си вещица. — Думите излязоха от устата на Тифани сам-самички, неспособни да останат в интимния кръг на мислите ѝ.

Момичето я погледна учудено.

— Не ставай глупава — каза накрая. — И двете знаем как стоят нещата, нали? Дълга руса коса, млечнобяла кожа, благородно… така де, сравнително благородно потекло и богатство, поне формално погледнато. По всички норми съм дама.

— Знаеш ли — замисли се Тифани, — може би не е редно бъдещето да се предопределя от някаква си книжка с приказки. По принцип момичетата от типа принцеси не помагат на депресирани безглави призраци, като ги снабдяват с тикви. А колкото до укротяването на пищящ скелет с плюшено мече, трябва да призная, че съм впечатлена. На това Баба Вихронрав му вика главология. То повечето от вещерлъка е главология, като се замисли човек. Главология и льольовщина.

Летиша изглежда се смути и поласка едновременно, от което лицето ѝ стана на бели и розови петна. Тифани нямаше как да не признае, че именно такова лице е създадено да наднича от прозорците на кули в очакване на рицар, който си няма друга работа, освен да спасява притежателката му от дракони, чудовища и ако всичко останало се провали, от скука.

— Няма нужда да правиш нищо за целта — добави Тифани. — Островърхата шапка не е задължителна. Но ако госпожица Загадини беше тук, несъмнено щеше да ти предложи да учиш за такава кариера. Не е хубаво да си вещица на самотек.

— И сама го открих — въздъхна Летиша. — А госпожица Загадини е…?

— Тя обикаля из страната и открива момичета с талант за занаята — обясни Тифани. — Разправят, че не човек открива вещерлъка, а вещерлъкът открива човека. По принцип обаче госпожица Загадини е тази, която те потупва по рамото. Тя е търсач на вещици, но не вярвам да влиза в много големи къщи. Вещиците се изнервят от такива места. Мили боже! — Възклицанието се откъсна от нея, защото Летиша запали газена лампа. Помещението се оказа пълно с лавици и проблясващи върху тях книги. Не бяха от евтините съвременни книги. Това бяха книги, подвързани с кожа, и то не просто кожа, а кожа от умни крави, които са дали живота си за литературата след щастливо битие в най-хубавите пасища. Книгите проблясваха, докато Летиша обикаляше голямото помещение, палейки още лампи. Като ги вдигна към тавана на дългите им вериги, те леко се разлюляха и проблясъците от книгите се смесиха с отблясъците от месинга, изпълвайки всичко с богато, наситено златно сияние.

На Летиша очевидно ѝ стана приятно, че Тифани стои със зяпнала уста.