![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Анджи също я имаше в съня. Беше сърдита за нещо. Табита я чу да мърмори: „Таби, сега всички ни гледат!“ Таби, точно така й казваше. Не позволяваше на никого другиго да я нарича така.
Още по-странно бе, че в съня се появи Саския. Двете с майка й си бъбреха съвсем приятелски, дори се смееха за нещо, което бе ужасно нетипично за Саския.
Табита заобиколи масата и спря при телефонния секретар. Зачуди се дали трябва да го прави. Когато натисна копчето, изсипа се цяла серия от неприети съобщения — твърде много, за да ги изтърпи. Казват, че ако ги игнорираш прекалено дълго, започвали сами да си отговарят.
„Серафимите са превзели Луната.“ Дали бяха верни думите на възрастната жена, изтичала след тях на пътя? Нямаше никакъв начин да го разбере точно сега. Но откъде би могла да знае непознатата? Интересно, зачуди се капитанът, кой още може да е в течение на тези събития? И какви ли е станало с чичо Джек? Ами с леля й?…
Тя въздъхна и набра номера на Таламуса.
— Кстаска? Можеш ли да откриеш Саския Зодиак? — мониторът й трепна и показа планове на районите, през които се местеше сигналът. — Какво е това? — ядоса се Табита. — Не ми трябват тези шарении.
После се появи някакъв бял павилион с надпис „Дж. М. Сувиен“. Врата. Светлина зад матово стъкло.
И най-сетне звън.
Доста дълго се звъня. Накрая на екрана се появи уголеменото лице на Саския Зодиак.
— Ало? — изглеждаше стресната и изненадана. — Ало! — Гласът й беше нисък, гърлен и чужд. Зад нея се виждаше опразнена холосцена и седалки.
Джут надигна чашата с кафе.
— Какво правиш там? — попита тя.
— Толкова е трудно — отвърна акробатката след странно дълга пауза — без достатъчно изходен материал.
Капитан Джут почувства раздразнение. Вече се досещаше, че Саския няма да се заинтересува от съня й.
— Те всички се преливат един в друг.
Аха, значи синтезираше негови „образи“, „братя“ и „сестри“, клонинги.
— Откъде знаеш? — попита Табита, малко по-грубо, отколкото й се искаше. — Всъщност, защо трябва да го правиш? Налага ли се въобще да си там сега?
„Искам да си до мен“ — щеше й се да извика, но Саския заговори, преди още да е свършила. Или пък въобще не я слушаше, което бе напълно възможно. Саския Зодиак предпочиташе да разговаря с един мъртвец. Стройната фигура на монитора отметна кичура от челото си.
— Диференциалната вълнова функция непрестанно се дехронизира — рече тя.
В долната част на екрана се появи писмено съобщение: „Добро утро, капитане. Часът е 10:45:50. В Понса е започнал Етап 3 на Корпусния интерфейс.“
Беше Зое, която я викаше да дойде на мостика. Капитан Джут я игнорира. Саския продължаваше да говори, оплакваше се с нисък, обиден глас. Джут почувства раздразнение, което взе да се превръща в отчаяние.
— О, майната му, не ми пука — заяви тя и прекъсна връзката.
Веднага щом го направи, й мина мисълта: „Можех просто да кажа — виж, искам да те видя и да изчакам реакцията й. Но не, тя видите ли е заета. За какъв дявол й е притрябвал този «Дж. М. Сувиен»?“
— Майната му на тъпия сън — произнесе гласно Джут.
— Капитанът трябва да направи нещо — Заяви госпожа Шу.
— Разбира се, че трябва — съгласи се госпожа Овърхед.
Проблемът беше, че Норман, мъжът на Натали Шу, бе изчезнал. Натали се бе пробудила посред нощ, за да открие, че мъжът й е напълно облечен и вече си връзва обувките. При това изглеждаше доста възбуден. Каза й, че видял нещо да се движи, но така и не уточни къде или какво. Взе пистолета и камерата и излезе. Това бе станало преди три нощи. Червените барети претършуваха всичко наоколо, но намериха само шапката и пистолета му, с който не беше стреляно.
Дали това не беше поредният удар на радващата се на лоша слава Тайнствена жена? Нима вече се занимаваше и с отвличания? На всички им направи впечатление, че така и не бяха открили камерата.
— Капитан Джут е човек, който би се радвал, ако всички на борда изчезнат — заяви неочаквано госпожа Шу.
Лора Овърхед допълни чашата на своята нещастна приятелка.