![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Фолко предпазливо попита дали не са ли чували уважаемите му събеседници нещо за тайнствения Вълчи камък, за който той научил по време на пътуванията си по южната част на равнините.
- Вълчият камък? - повтори старият хазг. - Разбира се, че сме чували! Това са по-малките ни братя, сложили своя знак. Те напуснали заедно с нас западните земи и винаги живели в съгласие с исполински вълци. Част от тях се присъедини към Господаря, но част продължава да се крие в предишната ни родина, надявайки се неясно на какво.
На петия ден от пътя, когато отрядът за пръв път нощува под открито небе, до хобита се промъкна Келаст. Как успя дорвагът да излъже бдителността на стражите, поставени от опитния и внимателен Отон, как се е промъкнал покрай бдителните хазги, покрай огньовете на истерлингите, способни да различат шумоленето на мишка в тревата? Той просто изникна от тъмнината до хобита, отпусна се беззвучно на земята и като че ли се сля с нея. Торин и Дребосъка останаха да седят до огъня, с гърбовете си прикривайки хобита и дорвага.
Келаст и хората му не си бяха губили напразно времето. Те научили много, изпълнили заповедта на старейшините, сега вече можеха и да се връщат. Наблюдавайки и подслушвайки, взели трима пленници, те изяснили, че острието на удара като че ли трябва да бъде обърнато на юг - след сбора във Великата равнина на всички служещи на Господаря сили. Областта на Олмер можеше да предостави много воини, но сама по себе си тя не беше страшна за многобройните дорвагски племена, защото от война срещу тях Господарят не би имал голяма полза, дори да желаеше да се обезопаси от доврагски удар в тил. Но Ол- мер не искаше да воюва с Айбор, напротив, надяваше се да го привлече на своя страна.
-Айбор те могат да купят! - възрази Фолко. - И там ще си затворят очите за разоряването на вашите гористи местности.
-Силите на живеещите там колена са недостатъчни за това! - блесна с очи Келаст. - И те прекрасно го знаят, ние се убедихме в това, като подслушахме доста техни разговори. Явно походът ще бъде насочен на югозапад, но какво ще попречи на Олмер да си разчисти сметките с тях след похода на главните сили? Ние научихме кои от източните племена сега вървят след него. Ще го кажа направо: ако той събере поне две трети от опълченията им, тогава ще успее не само да изпепели нашите гори, но и да постави на границата на гибелта Гондор. Той може да придвижи на Запад десет по десет хиляди! Но за това е необходимо време... Ние решихме да следим. Пратихме вести вкъщи и оставаме тук, за да предупредим навреме нашите братя.
-А не се ли страхувате, че ще ви открият?
-Кой ще открие дорваг в гората? - презрително сви рамене Келаст. - Не могат да ни хванат. За цяла седмица нито веднъж не попаднаха на наша следа. Няма да сполучат и занапред! А ако по чиста случайност се натъкнат - имаме достатъчно начини да излъжем всяко преследване.
-Кажи, не очакват ли завръщането на Господаря? - попита Фолко, желаейки да провери думите на Берел.
-Не. Поне не веднага. Говори се, че е заминал на някакъв далечен поход на изток и че на помощ му изпращат неголям отряд, в който, между друго, попаднахте и вие!
Фолко накратко преразказа на Келаст всички им приключения след раздялата на горския път. След като го изслуша, доврагът промълви:
-Вие вървите по остър ръб... С какво мога да помогна, докато сте още в пределите на земите на Олмер?
Фолко му сподели, че от негова гледна точка в дружина на най-добрите воини на Берел ги приеха подозрително бързо. Припомни си и за джуджето, чийто зловещ поглед не му излизаше от главата. Неговата стократно изострила се интуиция му предсказваше лоши неща.