Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Хазгите не отвърнаха, докато двама или трима от тях полугласно преведоха на останалите казаното от хобита. Сетне заговориха заедно, като че ли съвещавайки се. Старият хазг, който очевидно беше старши при тях, мълчеше, само бързо местеше поглед от един съплеменник към друг, като че питайки ги нещо. И когато отвори уста той, всички останали веднага млъкнаха.

-Сега никой не може да провери думите ти - бавно каза той. - Но ние виждаме, че казваш истината... Знай, полуръсте, че това острие някога е принадлежало на един от вождовете на нашия народ. Преди няколко зими част от нашите отиде далеч на запад, към самия Гундабад... Там те срещнали Господаря. Това острие се оказало в ръцете му. Кълна се във Великата Стълба, то попадна при него по право. Ние се учудихме, когато го видяхме при теб... Но сега всичко е ясно. Седни при нас, наградени от Господаря, изпий от чашата по кръга!

От разговора с хазгите Фолко научи, че някога невъобразимо отдавна, когато още дори Черната кула в Мордор не е съществувала, когато в Златната гора още живеела велика, макар и страшна и непозната Сила, когато целият Залез бил свободен, тогава пред- ците на хазгите обитавали земите на запад от Мъгливите планини. Силата на Изтока била тогава с тях, и те се пазели само от яснооките елфи, живеещи тогава на север от свободните им равнини. Тогава елфите били многобройни, не може да се сравни колко повече от сега - може би затова са изглеждали тогава по- малко опасни, защото малко обръщали внимание на смъртните и вървели по собствени пътища. Но те не обичали хазгите, защото в съвсем вече незапомнени времена прародителите на хазгите служели на някаква свръхсила, която нямала в паметта им нито име, нито облик. И тази Сила била враждебна на елфите.

-Когато веднъж видим нещо, ние никога не го забравяме - поклащайки се размерено, тържествено говореше на хобита старият хазаг. - От дядо към внук, от баща към син идват преданията и всеки, който ги е научил, е задължен да ги помни до самата си смърт, а преди да умре трябва да ги предаде на наследник. И думите на безименните свидетели, отдавна отишли в лоното на Майката, са живи и до ден днешен. Те разказват как небесата се надигнали и станалите алени и великият огън слязъл от тях. И блестящи армии на непознати ни богове стъпили на крайния Запад на Земята и Силата, която ни пазела, паднала, повличайки със себе си в бездната и западните земи. Само шепа от онези, които положили началото на нашия род, по чудо оцеляла в тогавашната битка, която нямала равна на себе си и никога не ще има. И нашите прародители отишли на изток и там се обосновали до планинските подножия. А след това дошли елфите и създали страната си до вратите на подземното царство на джуджетата и другите народи на смъртните се заселили между брега на Великото море и Планините. Дълги, дълги години изминали и ето че от морските бездни се появили страховити кораби, носещи пълчища заковани в стомана воини, до един велики стрелци. Хората от Морето започнали да строят свои пристанища, облагайки с данък крайбрежните племена. Но после на Изток отново се надигнала сянката на онази първоначална Сила и избухнала страшна война. Кралете на Моретата помогнали на елфите и в огнището на изтребителната схватка изгорели почти всички колена на нашия род. Но всичко има край, свършила и войната. Отново потекли мирни години, родили се нови хора от нашия език. Но заплахата с исполинските си криле отново затъмнила небето над главите на хазги- те. Кралете на Морето се настанили в земите на крайния юг. Равнините, днес наречени Рохан, били тяхно владение. Кралете изисквали покорност от нашето племе, а когато получили отказ, нанесли такъв удар, че на предците ни им се наложило завинаги да напуснат родината. И оттогава живеем с надеждата, че Господарят ще ни помогне да се завърнем най-после в древните си владения и по зелените равнини отново ще се разлее провлечената хазгска песен.