![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Гледам втренчено в пода, броейки пукнатините в глината. Той отново ми предлага изход. Опитва се да опази ръцете ми неокървавени.
Връщам се към онзи момент на кораба, когато съжалявах за всичко и ми се искаше да не бях откраднала свитъка. Това е изходът, за който се бях молила. Жадувах за него с цялото си сърце.
Може да се получи…
Въпреки че ме залива вълна на срам, аз си представям какво ще се случи, ако се предам. С правилната история, достатъчно сълзи и перфектните лъжи може да убедя всички. Ако се появя достатъчно раздърпана, баща ми може да повярва, че съм била отвлечена от злото момиче маг. Но дори и докато си играя с тази възможност, вече знам отговора си.
— Оставам. — Преглъщам тази част от себе си, която иска да се предаде, и я скривам някъде дълбоко вътре. — Мога да се справя. Доказах го тази вечер.
— Това, че можеш да се биеш, не значи, че трябва да го правиш…
— Недей да ми казваш какво трябва да правя!
Думите му ме пронизват като игла, заключвайки ме отново зад стените на двореца.
Амари, седни изправена!
Не яж това.
Вече изяде повече от достатъчно от десерта…
Не.
Никога вече. Живяла съм този живот и загубих най-скъпата си приятелка заради него. И сега, когато избягах, никога няма да се върна. Трябва да постигна повече с бягството си.
— Аз съм истинска принцеса. Отнасяй се с мен като с такава. Баща ми е виновен и аз ще съм човекът, който ще поправи всичко.
Тзеин отстъпва назад и вдига ръце в знак на примирение.
— Добре.
— И това е всичко?
Вдигам глава.
— Амари, искам да си тук. Просто трябваше да знам, че и ти го искаш. Когато си взела свитъка, не може да си знаела, че нещата ще се развият така.
— О… — Опитвам се да скрия усмивката си. Искам да си тук. — И аз искам да съм тук, макар че толкова силно хъркаш.
Тзеин се усмихва и всички строги линии по лицето му се смекчават.
— Ти самата не си толкова тиха, принцесо. С хъркане като твоето трябваше да те наричам Леонерата през цялото време.
— Ха! — Грабвам манерките ни, молейки се лицето ми да не е почервеняло. — Ще си спомня това следващия път, когато ти потрябва бинт.
Тзеин се ухилва, докато излизам от колибата, усмивка, която влива енергия в стъпките ми. Свежият нощен въздух ме посреща като стар приятел, наситен с мириса на огогоро[6] и палмово вино от празненствата.
Една жена с покрита глава ме забелязва и се усмихва широко.
— Леонерата!
Викът й кара и хората около нея да започнат да скандират. Страните ми се зачервяват, но този път името не ми звучи толкова погрешно. Махвам притеснено с ръка и заобикалям тълпата, изчезвайки в нощта.
Може би греша. Може би все пак в мен се крие леонера.
Глава тридесет и пета
Инан
Въздухът в пустинята е безжизнен. Прорязва ме с всяко вдишване.
Без непрекъснатите указания на Каея, докато яздя през безкрайната мараня, диханията ми се сливат ведно, помрачени от магията, която отне живота й.
Нямах представа как язденето в компанията на Каея е помагало времето да минава по-бързо. Когато пътувам сам, минутите са като часове. Дните се сливат с нощта. Запасите от храна намаляват. След това и водата.
Сграбчвам манерката, закачена на седлото на откраднатата пантенера, и изцеждам последните капки от нея. Ако Ори наистина ме гледа сега, сигурно вече се смее.
Нападение на магове.
Каея убита.
Вървя по дирите на свитъка.
И
Съобщението, което изпратих у дома по войниците си, би трябвало да пристигне скоро.
Доколкото познавам баща ми, той ще изпрати стражи още щом го получи и ще им нареди да се върнат с главата на виновника или изобщо да не се връщат. Въобще няма да заподозре, че чудовището, което търси, съм аз.
Вината ме разкъсва отвътре като магията, на която се съпротивявам. Баща ми никога няма да разбере степента, до която вече наказвам себе си.
Небеса!
Главата ми кънти, докато потискам магията си. Дълбоко в костите ми, по-навътре, отколкото си мислех, че може да отиде. Сега тя не е само болката в гърдите или недостигът на въздух, с които се боря, а едно постоянно треперене на ръцете. Горещата омраза в очите на Каея. Злобата в последната й дума.
6
Популярна в Нигерия силна алкохолна напитка (30–60 %), която се прави от ферментирал сок на палмата рафия. — Б. пр.