![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Аше се втурва във вените ми, разкъсвайки кожата ми отвътре.
— Еми ауон ти о ти сун…
Червени вълни преминават пред очите ми, извивайки се с нов, изпълнен с енергия живот. Кръвната магия ме завладява, изпълнявайки волята ми. Внезапно нова армия от върнати към живота се завърта пред очите ми.
Воднистата им кожа бълбука в кръв и бяла светлина със силата на буря. Още десет съживени се събуждат и водата се завихря, докато приемат формата си, те се присъединяват към армията. Попиват кръв и отломки в кожата си, създавайки нови доспехи за армията ми от мъртви. Когато се появява и последният от тях, поглеждат към мен.
— Спасете кораба!
Моите духове войници се стрелкат през водата като акули, по-свирепи от всеки кораб или оръдие наоколо. Въпреки че вътрешностите ми горят, вълнението заради магията ми заглушава хаоса на битката.
През мен преминава радост, когато те следват мълчаливата ми заповед, изгубват се в дупките, оставени от гюлетата, и след секунда цялата вода започва да изтича навън.
Да!
След миг корабът ни отново е на повърхността. Съживените навлизат в дървото, запълвайки дупките с воднистите останки от телата си.
Получи се!
Но чудото ми не продължава дълго.
Въпреки че съживените вече ги няма, приливът на кръвната магия продължава. Кожата ми се съсухря, докато тя тече буйно през нея, и гори, сякаш кръвната магия разкъсва органите ми. Силата се втурва през мускулите ми. Ръцете ми стават безчувствени.
Помощ!
Опитвам се да изкрещя, но през гърлото ми се втурват балончета. Ужас се просмуква в костите ми. Мама беше права. Тази кръвна магия ще ме унищожи.
Започвам да плувам към повърхността, но всяко ритане с краката е по-трудно от предишното. Ръцете ми загубват чувствителността си, след това и краката ми.
Като отмъстителни духове кръвната магия ме завладява, притискайки се към устата ми, гърдите ми, кожата ми. Въпреки че се опитвам да изляза на повърхността, не мога да помръдна. Корабът ни е все по-далече и по-далече.
Тзеин!
Аленото море заглушава виковете ми. Малкото въздух, който имам в дробовете си, изчезва. В тях нахлува вода.
Глава тридесет и втора
Амари
Сграбчвам перилото на кораба и сърцето ми бие лудо, докато потъването се забавя и спира.
— Направи го! — Тзеин удря с юмрук по перилата на кораба. — Зел, ти успя!
Но когато Зели не се показва, радостта му изчезва. Той крещи името й отново и отново, докато гласът му преграква.
Навеждам се надолу през борда на кораба и оглеждам водата, търсейки като обезумяла бялата коса на фона на червеното. Останал е само един вражески кораб, но Зели не се вижда никъде.
— Тзеин, чакай!
Той скача през борда, оставяйки кораба без капитан. Последният кораб се обръща, променяйки курса си.
— И изведнъж последните състезатели остават без амуниции! — прокънтява гласът на говорителя. — Но само един от капитаните може да стигне до края! Да победи! Само един капитан може да живее!
— Тзеин!
Крещя през борда, а сърцето ми трепери, докато другият кораб се приближава. Не мога да се справя сама. Той ни е нужен!
Гребците на неприятеля гребат колкото могат по-бързо, а тези при оръдията се въоръжават с мечове. И хората от нашия екипаж изоставят позициите си, и се втурват към копията и мечовете на кораба. Въпреки че аз треперя, те не се колебаят. Готови са и изгарят от нетърпение да сложат край на този ад.
Залива ме облекчение, когато Тзеин се появява на повърхността, обхванал с една ръка безчувственото тяло на Зели. Отвързвам едно въже и го прехвърлям през борда. Тзеин го завързва под мишниците на Зели и изкрещява да я издърпаме горе.
Трима работници идват и ми помагат да я изтеглим на палубата. Другите ще дойдат всеки момент. Ако Зели успее отново да извика мъртвите, всички ние ще оцелеем.
— Събуди се!
Разтърсвам я с всичките си сили, но тя не помръдва. Кожата й гори. От ъгълчето на устата й се процежда кръв.
Небеса, това няма да помогне! Трябва да издърпаме Тзеин на борда. Започвам да развързвам въжето от Зели, но преди да развържа последния възел неприятелският кораб се забива в нашия.
С диви викове противниците ни се втурват на борда.
Скачам на крака и размахвам меча си като дете, което се опитва да отблъсне леонера с пламъци. В ударите ми няма техника, никаква следа от годините, прекарани в мъки.