Деца от кръв и кости [bg]

— Няма как да знаеш това.

— Може би ти не знаеш — преглъща с усилие Амари. — Но аз знам.

Инан мълчи един дълъг миг. Неподвижен. Прекалено неподвижен. Облаците се преместват и се появява лунна светлина, която огрява пространството между двамата. Амари прави крачка напред. След това още една, този път по-голяма. Когато слага ръка на бузата на Инан, сълзи изпълват кехлибарените му очи.

— Ти не разбираш — изхриптява той, все още стискайки меча си. — Магията я унищожи. Унищожи всички нас.

Нея? Не е ясно дали Амари разбира за кого говори или не, но сякаш не я е грижа. Тя насочва меча на Инан към земята, сякаш укротява диво животно.

За първи път забелязвам колко различно изглеждат двамата — контраст в кръглото й лице, ъгловатост в челюстта на Инан. Въпреки че имат еднакви кехлибарени очи и бакърена кожа, в тях, изглежда, е цялата им прилика.

— Това са думи на баща ни, Инан. Негови решения. Не твои. Ние сме отделни хора. Ние сами избираме.

— Но е прав. Ако не спрем магията, Ориша ще загине.

Очите му се връщат върху мен и аз стискам жезъла си по-силно. Само опитай! — иска ми се да извикам. Приключих с бягането.

Амари завърта внимателно главата на брат си, насочвайки погледа му към себе си.

— Той не е бъдещето на Ориша, Инан. Ние сме това бъдеще. Ние подкрепяме правилната страна в тази битка. Ти също можеш да го направиш.

Инан я гледа втренчено и за момент не знам кой е. Безмилостният капитан, малкият принц, изплашеният и съкрушен маг? В очите му се чете жажда, желание да се откаже от борбата. Но когато вдига брадичка, убиецът, когото познавам, се завръща.