Деца от кръв и кости [bg]

Докато духовете бягат от болката си към покоя, образът на Небесната майка в главата ми започва да избледнява. Една богиня с кожа като нощта заема мястото й, облечена във вълни от червено, красива с тъмнокафявите си очи.

Богове!

Оя грее в ума ми като факла в мрака. За разлика от хаоса, който изпитах, когато използвах кръвна магия, това видение има неземно изящество. Тя стои неподвижно, но сякаш целият свят се размества в присъствието й. По устните й преминава тържествуваща усмивка…

Отварям рязко очи. Слънчевият камък грее толкова ярко в ръцете ми, че трябва да отклоня поглед. Въпреки че първоначалният прилив на енергия при докосването е отминал, аз усещам силата му да жужи в костите ми. Сякаш духът на Небесната майка се е разпрострял в тялото ми и е зашил всички рани, останали след кръвната магия.

След известно време ослепителната светлина избледнява и поразително красивият образ на Оя изчезва от главата ми. Аз залитам назад, стиснала камъка, и падам в прегръдките на Тзеин.

— Какво стана? — прошепва Тзеин с широко отворени от учудване очи. — Въздухът… Сякаш цялата арена се разтресе.

Притискам слънчевия камък до гърдите си, опитвайки се да задържа образите, които танцуваха в главата ми. Светлината, която се отразяваше в кристалите в украшението за коса на Небесната майка, начина, по който проблясваше кожата на Оя, тъмна и омагьосваща като кралица на нощта.

Сигурно така се е чувствала мама… Тази мисъл кара сърцето ми да ликува. Затова толкова обичаше магията си.

Тя те кара да се чувстваш жив.

— Безсмъртната! — извиква един мъж сред тълпата и аз примигвам, обръщайки се към арената.

Викът преминава през трибуните и скоро всички се присъединяват към него. Те скандират измислената титла, полудели във възхвалата си.

— Добре ли си? — пита Амари.

— Повече от добре.

Имаме камъка, свитъка и камата! И вече имаме някакъв шанс.