Републиката на крадците [bg]

— Говорите за инвестиции. — Сега вече говори архидон Провидение, обезоръжаващо кротък човек горе-долу на възрастта на Търпение, неизменен неин съюзник. — С този свой замисъл Анатолиус хвърля надалече мрежата. Всяко празненство на Гарвановия обсег ще изисква да се харчат финанси на града с участието на Мераджио. Ние наистина пазим сметките в неговата бизнес къща, както и другаде.

— Проучвал съм ги — казва Соколаря. — Но дали тези хора въртят такъв бизнес, или представляват самостоятелни търговски синдикати? Всеки от тях има семейство, съветници, помощници. Способни и амбициозни последователи. Парите от трезорите няма да се преместят никъде другаде. Акредитивите няма да изчезнат. Организациите ще продължат да функционират под ново управление. Поне до това заключение стигам аз. Смяташ ли, архидон, че това е грешка?

— Не непременно.

— И аз така мисля — казва Прозрение. — Малкото ни връзки с Камор са сигурни, а задълженията ни към него — несъществуващи. Може ли някой да назове поне една конкретна вреда, която ще си нанесем, ако приемем договора на Анатолиус?

В залата настъпва тишина.

— В такъв случай смятам, че приключихме с първия указ — казва Соколаря. — Както му е редът, да извадим на показ и втория указ. Онова, което предлага Анатолиус, като възнамерява да плати отговаряща му — сиреч извънмерна — цена, е да му създадем условия да отмъсти на благородниците на Камор и на неговото най-престъпно семейство. Казвам това, за да съм точен. Не се опитвам да прикрия размаха на неговите намерения. По всяка вероятност с наша помощ Анатолиус ще успее, а стотици от най-могъщите мъже и жени в Камор ще бъдат Укротени. Нашата сестра Навигаторката е права да сочи колко глупаво е да увъртаме по този въпрос. Тези мъже и жени никога вече няма да имат дори една значителна мисъл. Няма да могат да избършат мръсотията от собствените си задници. Съдбата им ще се равнява на убийство. Със сигурност не бих пожелал това на никого, когото познавам и на когото държа, но както каза архидамата, събрали сме се тук, за да обсъдим вредата от нашите действия, а не да изказваме симпатия към далечни ни хора. Трябва да пресметнем дали разривът, който това ще предизвика, може да се разшири дотолкова, че да компрометира собствените ни интереси и свободата да действаме.