Драконът на Арканите [bg]

Скоро Ла Фарг дойде на себе си, но черепът жестоко го болеше.

Лежеше върху пейка, а Италианката беше сложила студена кърпа на челото му.

— Това, което сторихте, беше много глупаво — рече тя, когато видя, че той се съвзема.

— Исках да се срещна с вас и да разговаряме.

— Въпреки това.

— Но все пак постигнах целта си, нали?

— Нима бяхте предвидили да ви счупят главата, за да се приближите до мен? — иронично подхвърли тя и стана.

Ла Фарг седна и прилепи влажната кърпа към врата си.

— Не — призна той неохотно.

— Можеха да ви убият.

— Ами! — той разгледа елегантния вестибюл, в който се намираха. — Къде сме?

— В Кардиналския дворец — отговори хубавата шпионка и напълни две чаши с бяло вино. — В покоите, където съм отседнала… Имаха намерение да ви хвърлят в тъмница, но успях да убедя господин Дьо Ньовел да ви повери на мен, докато решат каква ще е съдбата ви. Впрочем вие официално сте арестуван, а мотивът е, че сте се опитали да пребиете един гвардеец, като сте бутнали в него друг гвардеец. Много лошо.

— Ньовел ли? — рече Ла Фарг и направи болезнена гримаса.

— Той е младият енсин, който командва отряда, изпратен да ме охранява.

— Да ви пази.

— Да. И така може да се каже.

Алесандра дойде да седне до Ла Фарг и му подаде чаша. Изтощен, старият капитан махна влажната кърпа от врата си, сложи я на бедрото, взе чашата и благодари.

— Наистина постъпихте много глупаво — рече Италианката, вместо да вдигне тост.

Отпиха едновременно по глътка бяло вино, след това известно време помълчаха.

През отворения прозорец нахлуваха песните на птичетата, накацали по дърветата в парка.

— Тази сутрин погребахме Балардийо — съобщи Ла Фарг, гледайки жълтото отражение на виното в инкрустираната си чаша.

— Аз… Аз не знаех.

— По-малко от три седмици след Алмадес…

— Съжалявам. Искрено.

— Бяха храбри и добри мъже. Никой от тях не заслужаваше да загине така… Може би утре ще падне още някой. Може да е Ленкур, Марсиак, Лепра. Може да съм аз… Не смятате ли, че всичко това си заслужава да дадете някакви обяснения? — заключи той и се втренчи в Италианката.

Развълнувана, тя стана и отиде до прозореца.

След това се обърна към Ла Фарг, известно време отвърна на погледа му и накрая сухо кимна.

— Благодаря, госпожо — рече капитанът и стана на свой ред. — Да започнем с вас, съгласна ли сте? Научих от Пазителите, че им служите, също както и аз.

— Истина е.

— Но също така служите и на папата.

— Както вие служите на Кардинала. Впрочем случва ми се да работя и за собствено удоволствие, за разлика от вас. Човек трябва някак да печели, нали?

Ла Фарг не отговори.

— Ако си спомням добре — поде той, — вие ми бяхте подсказали за принадлежността си към Седемте…

— В онази незабравима вечер в Лисичарника, така е. Преди събитията неочаквано да се развихрят трескаво…