Драконът на Арканите [bg]

И той искаше да бъде сам.

Марсиак въздъхна и се стовари във фотьойла, после вдигна и скръсти крака на табуретката пред него. Ленкур също седна, свали шапката си и навеждайки се напред, с лакти, опрени на коленете, започна да разтрива с пръсти болезнените си слепоочия. Лепра остана подпрян на рамката на камината.

Възцари се мълчание.

— Мислех, че Сен Люк ще се появи — рече най-после Ленкур.

— От три дни не съм го виждал — отговори гасконецът.

— Ако беше дошъл с нас в Черната гора…

— … Балардийо може би щеше още да си е жив, да.

— Беше тук през нощта, когато Балардийо предаде Богу дух — заяви Лепра. — Гибо го е видял да разговаря с Ла Фарг в градината.

— И какво е станало? — запита Марсиак.

— Не зная. Капитанът не пожела да ми разкрие нищо за онова, което са си казали.

— Но нали Сен Люк все още е един от Остриетата? — с безпокойство в гласа се обади Ленкур.

— Остриетата! — грозно се разсмя гасконецът. — Или каквото е останало от тях…

Лепра го погледна укорително.

— Какво? — повиши глас Марсиак. — Ти отново облече мантията, никой не знае къде е Сен Люк и няма гаранция, че ще се върне, а Алмадес и Балардийо умряха. Пресметни: останахме само Ленкур и аз.

— И Анес — поправи го мускетарят.

— Анес ли? — възкликна Марсиак и стана. — Толкова зле ли я познаваш? — той посочи с пръст нагоре. — Знаеш ли, че в този момент тя си стяга багажа? Багажа!

— Ти не…

Гасконецът разпери ръце и се завъртя, сякаш за да призове останалите за свидетели.

— Впрочем кой би могъл да я укорява? — запита той. — Не ми казвай, че според теб завръщането на Остриетата е било грешка.

Лепра не отговори, а Марсиак добави с огорчение:

— Габриел беше права и щях да сторя добре, ако я бях послушал. Първият ни мъртвец не беше ли достатъчен? Трябваше ли да погребваме Алмадес и Балардийо след Бретвил?

— Марсиак! — рече Ленкур.

Марсиак млъкна и се обърна.

Видя Анес.

— Тръгвам — заяви тя. — Аз… Аз няма да се върна.

Младата баронеса си тръгна.

— Анес! — повика я Лепра с известно закъснение.

— Остави я — каза му Ла Фарг тихо, но твърдо — той стоеше в рамката на вратата към градината. — Остави я да си върви.

Мускетарят се поколеба, изруга и все пак полетя след Анес.

Настигна я в двора, където тя се готвеше да възседне един вече оседлан кон.

— Анес! — успя да произнесе.

Тя го изгледа спокойно, хванала с две ръце юздите.

Лепра не можа да намери нужните думи:

— Анес, аз…

Усмихна му се нежно и тъжно.

— Сбогом, Антоан. Пази Никола, моля те! И кажи на капитана, че не му се сърдя.

След това тя смушка хълбоците на жребеца и премина през вратата.

За момент Лепра остана сам на двора, под безмилостното слънце. Най-после, когато реши да се прибере, срещна на каменното стълбище Ла Фарг, който вървеше с уверена крачка.

— Къде отивате, капитане?

Старият войник не спря.

— Да говоря с Италианката — отвърна той. — Тази комедия от тайни ми дойде до гуша!