Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

Разголване или на емоциите ми или на тялото ми. Голям избор.

— Изненадана съм, че ще можеш да освободиш време в натоварения си график толкова набързо — казах, надявайки се, да го ядосам достатъчно, че да промени решението си.

Веждите му се повдигнаха.

— Всички правим каквото трябва.

Не знаех как мога да се справя с която и да е опция. И двете щяха да наранят сърцето ми.

— А фактът, че аз очевидно не искам да правя секс с теб, няма значение?

Той ме завъртя настрани, докато устните му не докоснаха леко шията ми.

— Е, любима… предполагам, че задачата ми е да променя мнението ти.

Гласът му беше изпълнен с обещание за удоволствие. Не можах да спра едно потръпване, когато потърка кожата ми. По дяволите моя чувствителен врат. Предаваше ме дори като се опитвах да остана неподвижна.

Но мисълта да проникне в ума ми и да види колко дълбоко е залегнал във всяка една моя мисъл, беше много по плашеща от всичко друго. Шах и мат, Кат. Ти загуби.

Това не значеше, че ще бъда великодушна. Хвърлих му зъл поглед.

— Надявам се, че това ще е най-гадното чукане, което ще имаш, безмилостно, манипулативно копеле.

— Започнаха ли романтичните приказки? — отговори, с лека усмивка. — Само се опитваш да ме възбудиш.

Исках само да не се бях изкъпала преди тази проклета среща, и къде е заплахата от някоя инфекция, когато се нуждаеш от нея.

— И аз имам едно условие — казах. — Изкъпах се в празна стая за гости. Можем да направим акта там.

Последното, от което имах нужда е да се въргалям с Боунс в леглото му, имайки предвид, че може би се е въргалял с друга жена там предишната нощ. Бля.

— Както искаш. — Все още имаше тази презрителна усмивка. Очевидно не можех да го предизвикам да промени решението си. — Можем дори да използваме този диван, ако предпочиташ.

Начинът, по който прокара езика си по долната си устна, ми подсказа, че обмисля тази идея. Чувството за топлина премина през мен, въпреки че го проклинах. Това щеше да е трудна задача. Да запазя емоционална дистанция, докато правя секс с Боунс.

— Гостната е добре — наредих аз.

Очите му светнаха.

— Добре тогава. Тръгваме ли?

Имаше толкова повече от един въпрос в тези думи. Огледах се наоколо с напразната надежда, че нещо ще се случи, за да провали това. Земетресение. Атака на извънземни. Каквото и да е, само да стане.

Но бяхме само аз, той и споразумението, което бяхме сключили.

— Предполагам.

Глава 26.

Боунс ме освободи с едно-единствено гъвкаво движение, издърпвайки ме да стана заедно с него. Не можах да се сдържа и трепнах, щом ръцете му останаха на китките ми. Сърцето ми не можеше да не запрепуска, освен ако не го прострелях.

Той вървеше много близо до мен, с ръка на гърба ми побутваща ме напред. Не си влачех краката, но, повярвайте ми, наистина го исках. Минахме покрай няколко души, докато се качвахме по стълбите, но вървях с наведена глава, концентрирайки се върху всичко друго, но не и върху това какво щеше да се случи щом стигнехме стаята.

Как изобщо можех да запазя хладнокръвие, докато се потя с него? Ами ако изкрещя нещо ужасяващо, като Обичам те? Какво ако получа епилептичен пристъп и започна да се въртя и тръшкам точно по средата на действието?

Бях се вкарала в състояние на овладяна паника, когато той ме вкара в същата стая, която бях напуснала преди известно време. Халатът, който носех още беше преметнат през стола. Боунс затвори вратата, а аз отчаяно се опитах да поема контрол над ситуацията.

— Добре. — Гласът ми беше по-висок от обикновено. — Имаш ли нещо конкретно наум или просто да започна с очевидното?

Устните му потрепнаха.

— Опитваш се да ме превърнеш в задача? Съжалявам, любима, но това е моята нощ. Когато искам услуга от теб и ти поставяш условията, можеш да контролираш нещата колкото искаш. Междувременно, аз поемам ръководещата роля. Сега разкарай тези обувки. Изглеждат все едно те убиват.

Почти ужасена го направих. Леглото изглеждаше голямо, а стените сякаш се смаляваха, не оставяйки нищо в стаята, освен това меко, очакващо място.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?