В капана на времето [bg]

По мое време бях виждала много главни сестри и само няколко от тях бяха отлични, изцяло посветени на работата и призванието си. Майка Хилдегард беше точно такава, и то с впечатляващи резултати.

Хилдегард дьо Гаскон напълно отговаряше на представата ми за човек, който би управлявал място като Болницата на Ангелите. Почти метър и осемдесет висока, слабата ѝ кокалеста фигура, опакована в метри черна вълна, се извисяваше над сестрите като дръжката на метлата, с която плашило охранява поле с тикви. Метачи, пациенти, сестри, санитари, послушници, посетители, аптекари, всички бяха помитани от силата на нейното присъствие, за да бъдат събрани на спретнати купчинки.

С този ръст и лице толкова грозно, че чак беше гротескно красиво, бе повече от очевидно защо е прегърнала религиозния живот — Исус бе единственият мъж, от когото можеше да очаква прегръдка.

Гласът ѝ беше дълбок и резониращ; с носовия си гасконски акцент той гърмеше по коридорите на болницата като ехо от църковната камбана. Всъщност я чух доста преди да я видя. Мощният глас се засилваше с приближаването ѝ по коридора към стаята, където шест придворни дами и аз самата се бяхме свили зад хер Герстман като островитяни, очакващи ураган в паянтовата си колиба.

Тя изпълни тесния праг с пърхане на прилепови криле, спусна се върху хер Герстман с хищен писък и го целуна звучно по двете бузи.

— Mon cher ami! Какво неочаквано удоволствие — точно заради туй така приятно. Какво ви води при мен?

Тя се изправи и ни се усмихна широко. Усмивката ѝ се разширяваше още повече, докато хер Герстман обясняваше мисията ни, макар че и някой не така обигран гадател като мен щеше да забележи как се стягат лицевите ѝ мускули и усмивката се превръща от любезна в насилена.

— Много сме ви задължени, че сте помислили за нас и проявявате такава щедрост, дами. — Дълбокият камбанен глас продължи с благодарствената реч. Междувременно видях как малките интелигентни очи, хлътнали под кокалестото чело, се стрелкат насам-натам, явно решаваше как най-бързо да се оправи с тази глупост, като същевременно измъкне парите, с които тези набожни дами са готови да се разделят за доброто на душите си.

Изглежда, взе решение, защото плесна рязко с ръце. Една ниска монахиня от неясно кой орден изникна на прага като човече на пружина.

— Сестра Анжелик, бъдете така добра да придружите тези дами до сестринската стая — нареди тя. — Дайте им подходящи дрехи и после им покажете отделенията. Те може да помагат при раздаването на храната на пациентите — ако имат желание, разбира се. — Леко потрепване на широката тънка уста ясно показа, че майка Хилдегард не очаква желанието на набожните дами да оцелее след обиколката на отделенията.

Тя беше добър познавач на човешката природа. Три от дамите минаха през първото отделение, със случаи на скрофулоза, краста, екзема, секрети и воняща пиения, решиха, че благотворителните им наклонности могат да бъдат напълно задоволени чрез едно дарение на болницата и побягнаха към сестринската стая, за да свалят грубите рокли от зебло.