Кръвта на боговете [bg]

Стигнаха острова и слязоха от лодката. Без да кажат нито дума, гребците започнаха да си слагат бронята, която можеше да ги удави, ако я бяха носили преди и лодката се преобърнеше. Октавиан ги чакаше нетърпеливо, като барабанеше по дръжка­та на гладиуса си.

Марк Антоний лично слезе по песъчливия бряг и загледа приготовленията им леко развеселен. Изглеждаше здрав и си­лен, висок почти колкото Агрипа и с мускулесто телосложение на войник въпреки годините си.

- Добре дошъл, консуле - каза той. - Измина дълъг път, откакто аз носех титлата, която сега е твоя. Както ти писах, давам ти чест­ната си дума, че тук си в безопасност. Помежду ни има примирие. Искам да те представя на спътниците си. Ще дойдеш ли с мен?

Мъжът, когото Октавиан беше видял за последен път да бяга към Галия, като че ли не изпитваше никакъв страх от въоръ­жените войници. Изглеждаше спокоен като римски патриций, наслаждаващ се на прохладен следобед край реката. Октавиан се усмихна и също влезе в ролята.

- Ще дойда каза той. - Имаме много неща за обсъждане. След като най-сетне реши да те изслуша - промърмори Меценат.

Тръгнаха с Марк Антоний към мястото, където имаше издиг­ната палатка и маси. От тази страна на острова Октавиан мо­жеше да огледа много по-добре галските легиони на отсрещния бряг. Едва ли беше случайно, че реката тук беше по-тясна. Дузи­на скорпиони и две центурии стрелци го наблюдаваха, готови да действат при първия намек за предателство. Странно, но Окта­виан изпита задоволство при мисълта, че е възприеман като за­плаха. Не искаше да е единственият, разкъсван от безпокойство.

Марк Антоний беше в приповдигнато настроение като до­макин. Видя, че Октавиан гледа към стоящите в готовност ле­гионери, и каза:

- Времената са гежки, нали, Цезар? Лепид си помисли съ­щото, когато пристигнах в Галия. Благодарен съм, че не видя нищо нередно в това да предаде командването на един римски консул.

- Бивш римски консул - машинално го поправи Октавиан, но видя, че Марк Антоний започва да се мръщи, и побърза да добави: - Но и мъж, когото Юлий Цезар наричаше приятел и който, надявам се, ще бъде съюзник в тежките времена.

- Както кажеш. Открих, че с колкото повече легиони раз­полагам, толкова по-лесно намирам съюзници - отвърна Марк Антоний и се разсмя гръмогласно. - Лепид? Позволи ми да ти представя новия Цезар и новоизбран консул.

Мъжът, към когото Марк Антоний се обърна, изглеждаше слисан и не на мястото си. Октавиан не познаваше лично Ле­пид; знаеше само, че е префект на Галия, назначен от Цезар след връщането му от Изтока. На пръв поглед Лепид не изглеж­даше впечатляващо. Беше леко прегърбен, поради което прили­чаше повече на книжник, отколкото на старши офицер, макар че носът му бе чупен неведнъж и едното му ухо бе здравата по­страдало при някакъв стар конфликт. Беше останал само малко хрущял, розов и без обичайната форма. Косата му беше гъсга, но напълно бяла. В негово присъствие Октавиан възприемаше младостта си като сила вместо слабост.