Искрено ваш Шурик [bg]

Доктор Жучилин не мислеше това, което казваше. Положението му се виждаше много сериозно, но той смяташе, че ще направи последен опит да изведе Светлана от наближаващата криза с минимални средства.

Светлана от своя страна също взе решение: в чантичката й се намираше квитанцията, за чието съществуване не каза нито дума на лекаря, и след всичко разказано и обсъдено беше готова да отиде на посочения в квитанцията адрес. Думите „слънчев удар“ много я вдъхновиха.

И двамата — и лекарят, и пациентката — бяха доволни от себе си: всеки успешно бе измамил другия…

Светлана така и не си легна да спи тази нощ. Прибра се вкъщи призори. Съседите спяха и тя влезе в общата баня, дълго ми ваната с почистваща паста с остра, спираща дъха миризма, после я наля догоре с вода и легна вътре. Обикновено се гнусеше от тази обща вана с напукана като слонска кожа повърхност, но сега мислеше, че това е нейната вана, че именно нейната покойна баба е живяла в този апартамент още от единайсета година, и дядо й е живял тук, и баща й се е родил тук, и целият този апартамент й принадлежи по право, а всичките тези сегашни съседи, новодошли агресори, натрапници, довчерашни селяндури — никой от тях дори не подозираше, че именно тя е истинската стопанка тук… И горчиво-сладката обида, любимата обида се стовари върху Светлана…

Всичко беше от бяло по-бяло — и пликчетата й, и сутиенът, и блузката. Кривата перла висеше на сребърна верижка: златната отдавна беше продадена. Перлата не беше съвсем бяла, по-скоро сивкава. Но беше старинна, абсолютно истинска, макар и умряла. На Светлана й се стори, че може да хапне нещо. Свари едно яйце. Изяде половината. Свари си кафе. Изпи половин чашка. Чувстваше огромната отговорност на деня.

„Ще реагираме на събитията адекватно“ — напомни си тя и в седем и половина излезе. Отиде пеша до станцията на метрото „Краснопресненская“, бързо стигна до „Белоруская“, после дълго търси улица „Новолесная“ и още по-дълго търси блока. Седмицата се оказа все пак единица, защото на тази улица нямаше толкова блокове и номерацията не стигаше до седемдесет… В осем и петнайсет седеше на една пейка с поглед, вперен в един-единствен вход на новия тухлен блок.