Достатъчно време за любов [bg]

Вариации на тема VI

Разказ за близнаците, които не бяха роднини

(Пропуснато.)

… И небесната търговия стана мое обичайно занимание, Минерва. Използвах същия капер, на който се издигнах от роб до върховен жрец. Наложи се да съм смирен дълго време, което не е в стила ми. Може би Исус е бил прав като е казал „смирените ще наследят земята“, но към дадения момент те бяха наследили много малко парче земя — около шест на три фута.

Единственият път към свободата беше с помощта на църквата и изискваше смирение през цялото време, така че аз поех по него. Тамошните жреци имаха странни навици…

(Пропуснати са около 9300 думи.)

… Напуснах тяхната проклета планета и нямах никакво намерение да се връщам.

… Върнах се след два века — наскоро се бях подмладил и изобщо не си приличах с върховния жрец, чийто кораб някога се бе изгубил в космоса.

Отново бях станал небесен търговец, което ме устройваше: професията позволява да пътешестваш и да наблюдаваш. Върнах се на Благословена не за да си отмъщавам, а за да спечеля пари. Никога не съм бил отмъстителен; синдромът „Граф Монте Кристо“ изисква твърде големи усилия и не носи достатъчно удовлетворение. Ако се сдърпам с някого и той оцелее, по-късно не се връщам да го застрелям. Вместо това го надживявам — в края на краищата резултатът е същият. Съобразих, че два века са напълно достатъчни всичките ми врагове на Благословена да са измрели; още повече че се бях разправил с много от тях навремето.

Благословена нямаше да е в маршрута ми, ако не беше бизнесът. Междузвездната търговия е лишена от основа. Не можеш да правиш пари чрез пари, защото парите са пари само там, където са напечатани. В космоса парите не струват пукната пара, ако ще и целия кораб да напълниш с хартийки. Банковият кредит върши още по-малка работа; разстоянията в Галактиката са прекалено огромни. Монетите струват само колкото метала в тях — ако разчиташ на тях като на пари, значи ще умреш от глад.

Поради това небесният търговец е длъжен да разбира от икономика повече от всеки банкер или професор. Той се занимава само с бартер, а не с разни глупости. Той плаща такси, чието плащане не може да избегне, и хич не го интересува дали се наричат „акциз“, „кралски данък“ или „изцеждане“; той дава и подкупи. Когато използваш чужда бухалка за крикет и чужда топка в двора на друго дете, просто играеш по неговите правила, което си е нормално. Уважението към законите е прагматичен въпрос. Жените го усещат инстинктивно; ето защо те всичките са контрабандистки. Мъжете често вярват — или се правят, че вярват — в свещеността на Закона, или поне в научната му основа — безпочвено предположение, твърде удобно за правителствата.