Лятото на ангелите [bg]

— Прибирай се у дома, Мамà! — въпреки всичко го казвам нежно. Почти мило. — Прибери се при всички останали и приеми факта, че си изгубила най-малката си дъщеря много отдавна.

— Но аз не съм те губила! — настоява майка ми и по обветрените й бузи се стичат сълзи. — Стоиш точно пред мен, по-упорита от всякога.

— Изгуби ме в минутата, когато ти казах какво прави Рарà, а ти отвърна, че трябва да се държа като добра дъщеря.

— Той ти беше Рарà — отвръща тя безпомощно. — Беше…

Дълбоко в себе си осъзнавам колко е странно, че с майка ми говорим на английски. Английският беше език за училище, за работа и за задачи. У дома говорехме само испански, освен ако по-големите деца не си пишеха домашните. Целият квартал — съвсем буквално целият — беше населен от рода ни, съседите ни се падаха братовчеди и втори братовчеди, лели и чичовци, дядовци и баби и почти прабаби, след съзряване роднините се женеха и се местеха в къщи на същата улица или зад ъгъла. Освен ако не ставаше дума за домашни, човек не можеше да чуе английски, докато не излезе от квартала и не подмине магазинчетата. И дори тогава беше по-вероятно да те обгражда испански, докато не навлезеш по-навътре в града.

Обхващам лицето на мама с длани, навеждам се и я целувам по челото. Когато Вик ме целува, той ми оказва подкрепа. Аз обаче се сбогувам с нея.

— Върви си у дома! Дъщеря ти е изгубена за теб и няма да се върне вкъщи. Намерила си е по-добро семейство!

— Този човек, онзи агент… — плюе майка ми — той те отвлече!

— Той ме спаси. Веднъж от хижата и веднъж — от теб. Сбогом, Мамà!

Обръщам се и си тръгвам. Наясно съм, че дълбоко в мен се крие ридаещо момиченце, наранено дете, което не разбира защо родителите й са сторили подобно нещо и защо никой не се смущава от него. Бъди търпелива, казвам на това момиченце, ще стане още по-зле, но после всичко ще си дойде на мястото.

Когато се качвам в колата, Стърлинг мълчи, не пита как е минало. Просто пали двигателя, включва се в движението и тръгва към Манасас и дома ми.

Дом.

— Нека спрем при къщата ми — моля, щом стигаме до магистралата. — Имам да свърша нещо.

— Разбира се! — тя ме следи с ъгълчето на окото си, съсредоточена предимно върху пътя. — Кас се обади. Не са открили нищо подозрително в дома на Глория засега.