Отровни думи [bg]

Минути по-късно един глас разсече врявата в препълненото бистро и прониза главния инспектор, който бе дошъл за чаша червено вино и спокойно място, където да чете книгата си.

— Ах, вие, хитрец такъв!

Много погледи се вдигнаха и потърсиха източника на гласа. Мирна се носеше през салона. Спря до масата на Гамаш и го погледна ядосано. Той се изправи и леко се поклони, като посочи любезно един от столовете.

Жената седна толкова рязко, че столът проскърца.

— Вино?

— Защо не ми казахте за какво ви е? — Книжарката посочи „Създание“, книгата в ръцете на инспектора. Детективът се ухили.

— Тайна.

— И според вас колко време щеше да си остане тайна?

— Достатъчно. Чух, че е идвал тук за питие. Вие запознахте ли се с него?

— С Венсан Жилбер? Ако зяпането, пелтеченето и подмазването се броят за запознанство, значи да. Запознахме се.

— Сигурно вече не ви помни.

— Защото е много лесно човек да ме вземе за някой друг, нали? Наистина ли е баща на Марк?

— Наистина.

— Знаете ли, че не ми обърна никакво внимание, когато го заговорих? Погледна ме, сякаш съм нищожество. — На масата се появи още една чаша вино и пълна купичка с кашу. — Слава богу, че му се представих като Клара Мороу.

— Аз също — усмихна се Гамаш. — Може да е заподозрял нещо.

Мирна се разсмя и усети как раздразнението я напуска.

— От Стария Мъндин чух, че онзи в гората е бил Венсан Жилбер. Скришно е наблюдавал сина си. Вярно ли е?

Инспекторът се почуди дали да каже цялата истина, но явно вече не беше тайна за никого. Кимна утвърдително.

— Но защо ще шпионира собствения си син?

— Не са особено близки.

— Първото хубаво нещо, което чувам за Марк Жилбер — отбеляза Мирна. — И все пак, каква ирония, а? Прочутият доктор Жилбер помага на толкова много деца, но се е отчуждил от своето собствено.

Гамаш отново си спомни за Ани. Дали и той правеше същото? Изслушваше проблемите на другите, но бе глух за собствената си дъщеря? Беше ѝ се обадил предишната вечер, за да се увери, че е добре. Но между „добре“ и „прекрасно“ имаше голяма разлика. Явно нещата се бяха влошили доста, щом бе готова да се вслуша дори в думите на Бовоар.