Отровни думи [bg]

Сервираха им основното. Гамаш получи дива кокошка, пълнена с плодове и изпечена на шиш, за Лакост бяха фетучините с разтопено сирене бри, пресни домати и босилек, а за Бовоар — таджин102 от агнешко и сини сливи. На масата се появи и плато със зеленчуци на грил, току-що набрани от градината.

Пилешкото на Гамаш бе крехко и ароматно, деликатно овкусено с дижонска горчица и вермут.

— Какво означава това парче дърво? — попита детективът екипа си, докато се хранеха.

— Ами, за разлика от почти всички предмети в колибата, не е антика — обясни Лакост. — Предполагам, че човекът сам го е издялал с инструментите за дърворезба.

Главният инспектор кимна. И той бе стигнал до този извод.

— Но защо woe?

— Възможно ли е да се е казвал така? — попита Бовоар, но звучеше обезсърчен.

— Мосю Woe? — зачуди се Лакост. — Може би това обяснява защо е живеел сам в колиба.

— Защо някой би издялал нещо такова за себе си? — включи се Гамаш и остави вилицата и ножа си. — Не намерихте ли нещо друго в къщичката, което да изглежда издялано?

— Нищо — поклати глава Жан Ги. — Имаше брадви, чукове и триони. Всичките бяха поизносени от употреба. Навярно сам си е построил колибата. Но със сигурност не я е издялкал.

Woe, помисли си Гамаш и отново взе вилицата и ножа. Нима отшелникът е бил толкова тъжен?

— Видяхте ли снимките на потока, сър? — попита Изабел.

— Да. Поне разбрахме как убитият е съхранявал хранителните си продукти.

Докато оглеждаше рекичката, полицай Лакост бе открила торба, закрепена между камъните. В нея имаше буркани с нетрайни храни. Потопени в студената вода.

— Все пак няма как сам да си е правил мляко и сирене, а никой не си спомня да го е виждал в местните магазини — намеси се Бовоар. — Така че изводът е един.

— Някой му е носел провизии — довърши вместо него Лакост.

— Всичко наред ли е? — Оливие се появи край масата.

— Да, patron, merci — отвърна Гамаш с усмивка.

— Искате ли допълнително майонеза или масло? — Собственикът на бистрото също се усмихна, като се мъчеше да не изглежда налудничаво. Опитваше се да си напомни, че колкото и подправки, топли хлебчета и чаши вино да донесе, нищо няма да се промени. Никога нямаше да спечели благоразположението им.

— Non, merci — отговори Лакост и русокосият мъж неохотно се отдалечи.

— Е, имаме отпечатъци от колибата. Утре поне едно нещо ще ни стане ясно — каза Бовоар.

— Мисля, че можем да предположим защо е бил убит сега — заяви Гамаш.