Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
— Patron — поздрави Оливие и подаде по едно меню на Гамаш и на Мирна.
— Аз тръгвам след малко — каза книжарката и му върна менюто.
Оливие се застоя край масата.
— Чух, че сте открили къде е живял убитият. През цялото време е бил в гората?
Точно в този момент пристигнаха Лакост и Бовоар и си поръчаха питиета. Мирна изпи последната глътка вино в чашата си, взе си шепа кашу и стана да си ходи.
— Ще следя много внимателно какви книги си купувате — увери тя детектива.
— Случайно да ви се намира „Уолдън“? — поинтересува се Гамаш.
— Не ми казвайте, че сте открили Торо вдън горите галилейски. Дали не се крие още някой в нашите лесове? Джими Хофа96? Амелия Еърхарт97? Имам една бройка от „Уолдън“, елате довечера и ще ви я дам.
Книжарката си тръгна, а Оливие записа поръчките на полицаите и след малко донесе топли хлебчета, намазани с разтопено монардово масло и пастет. Бовоар извади от чантата си купчина снимки на горската колиба и ги подаде на началника си.
— Проявих ги веднага щом се върнахме — заяви и отхапа от питката. Умираше от глад.
Полицай Лакост също си взе хлебче, отпи глътка вино и се загледа през прозореца. Но през стъклото не се виждаше нищо, само отражения от салона на бистрото. Селяните вечеряха, някои седяха на бара с халба бира или чаша уиски. Други си почиваха край огъня. Никой не им обръщаше внимание. Но две отразени в прозореца очи погледнаха младата жена. Сякаш бяха на призрак, не на човек. Изабел Лакост извърна глава и в същия миг Оливие изчезна в кухнята.
След няколко минути пред Бовоар се появи чиния с escargots98, залети с чесново масло, колежката му получи купичка грахова супа с мента, а Гамаш — крем супа от карфиол със сирене стилтън и сладко от круши и фурми за гарнитура.
— Ммм — примижа Лакост, щом опита една лъжица. — Прясно-прясно, направо от градината. Твоите също, предполагам — кимна към охлювите на Бовоар. Той се подсмихна, но се зае с порцията си, като топеше хрупкавото хлебче в разтопеното масло с чесън.
Гамаш разглеждаше снимките. След малко ги остави внимателно. Чувстваше се така, сякаш е открил гробницата на фараона Тутанкамон.
— Ще се обадя на комисар Брюнел — обяви главният инспектор.
— Началникът на „Имуществени престъпления“? — попита Лакост. — Добра идея.
Терез Брюнел бе експерт по кражбите на произведения на изкуството и лична приятелка на Гамаш.
— Направо ще припадне, като види онази колиба — изсмя се Бовоар.
Оливие отсервира празните чинии.
— Как ли се е сдобил с всички тези предмети убитият? — зачуди се старшият детектив. — Как ги е занесъл там?
— И защо? — добави заместникът му.
— Не намерихме никакви лични вещи — напомни Лакост. — Нито една снимка, никакви писма или спестовни книжки. Нито паспорт. Нищичко.
— Не попаднахме и на предмет, който би могъл да е оръжието на убийството — додаде Бовоар. — Изпратихме ръжена и няколко градински инструмента за анализ, но не изглеждаха обещаващо.
— Аз обаче намерих нещо, след като вие си тръгнахте — обяви младата полицайка, сложи торбичка на масата и я отвори. — Беше забутана под леглото, чак до стената. Дори не я видях първия път, когато оглеждах. Взех отпечатъци и проби. Вече са на път към лабораторията.
На масата стоеше парче издялано дърво, оцапано с тъмни петна, навярно от кръв.
Някой бе издълбал една дума в дървената повърхност.
Woe99.
Глава двадесета
Полицай Моран обикаляше стаичката на колибата. В едната си ръка стискаше сателитния телефон, а в другата — цепеница. Но не за печката на дърва, която бе запалена и изпълваше помещението с топлина. Нито за камината, в която също гореше огън и излъчваше светлина. А за всеки случай — ако нещо изскочи от сенките в ъглите и го нападне.
Беше запалил всички газени лампи и свещи. Мъртвецът явно ги бе изработил сам от парафина, който бе използвал, за да запечата бурканите със зимнина.
На Моран му липсваше телевизорът. Мобилният телефон. Приятелката му. Майка му. Отново приближи телефона до устата си и може би за стотен път го отдръпна.
Не можеше да се обади на главния инспектор. Какво да му каже? Че се страхува, защото е сам в горска колиба, където е бил убит човек?
96
Джеймс Ридъл Хофа (род. 1913), американски синдикален лидер и писател, изчезнал безследно през 1975 г. и обявен за мъртъв през 1982 г. — Б.пр.
97
Амелия Еърхарт (род. 1897), американска авиаторка, една от първите жени пилоти, изчезнала безследно през 1937 г. и обявена за мъртва през 1939 г. — Б.пр.
98
Охлюви (фр.). — Б.пр.
99
Беда, неволя (англ.). — Б.пр.