Измамна светлина [bg]

А докато вървеше, си мислеше за Организацията на анонимните алкохолици, за Лилиан и за Сюзан. За върховния съдия. За художниците и арт дилърите, заспали по леглата си в Трите бора.

Но най-много мислеше за разрушителния ефект на тайните. В това число и неговите собствени.

Беше излъгал Жан Ги. Нищо не бе приключило. И той не можеше да го забрави.

Бовоар изми бирената чаша и се запъти към спалнята си.

"Продължавай напред, просто не спирай — умоляваше се наум. — Само още няколко крачки."

Ала спря, разбира се. Както правеше всяка нощ, откак се бе появил онзи видеозапис.

Веднъж щом нещо попаднеше в мрежата, то никога, абсолютно никога, не можеше да изчезне. Оставаше там завинаги. Забравено, може би, но там, в очакване да бъде преоткрито. И да се появи отново.

Като тайна. Която никога не е напълно скрита. И никога не е съвсем забравена.

А този видеозапис далеч не бе забравен. Все още не.

Жан Ги се стовари на стола и събуди компютъра с мишката. Линкът стоеше в списък "Любими" с умишлено променено заглавие.

Клепачите му тежаха, схванат бе от умора, и все пак кликна с мишката върху линка.

И видеото се появи на екрана.

Бовоар натисна бутона за начало. После още веднъж. И още веднъж.

Гледаше записа отново и отново. Картината бе ясна, звуците също. Експлозиите, стрелбата, крясъците: "Ранен полицай, ранен полицай!"

И гласът на Гамаш — властен, уверен. Началникът издаваше ясни заповеди, крепеше ги заедно, удържаше хаоса, докато екипът му се промъкваше все по-навътре във фабриката, за да обгради стрелците. Много повече въоръжени престъпници, отколкото бяха очаквали.

Жан Ги отново и отново гледаше собственото си раняване с куршум в корема. После отново и отново, и отново ставаше свидетел на нещо още по-лошо. Главен инспектор Гамаш. С разперени ръце и извит гръб. Полита във въздуха, после пада. И остава неподвижен на земята.

А сетне хаосът ги поглъща.

Останал без сили, Бовоар се отдръпна от екрана и се приготви за лягане. Изми си лицето и зъбите. Извади предписаните таблетки и глътна един оксиконтин[75].

После мушна другото шишенце с хапчета под възглавницата си. В случай че му потрябваше през нощта. Там беше на сигурно място. Извън полезрението. Като оръжие. Крайна мярка.

Шишенце перкоцет.

Ако оксиконтинът не беше достатъчен.

Легна си и в тъмното зачака лекарството да подейства. Усети как денят постепенно се оттегля. Ядовете, тревогите, образите започнаха да избледняват. Докато гушкаше плюшеното си лъвче и потъваше в забвение, един образ се носеше заедно с него.

Не как го прострелват в корема. Нито как главният инспектор пада ранен на земята.

Всичко това бе избледняло, погълнато от оксиконтина.

Но една мисъл оставаше. И го следваше докрай.

Ресторант "Милос". Телефонният номер, сега скрит в чекмеджето на бюрото. Всяка седмица през последните три месеца се обаждаше в ресторант "Милос" и правеше резервация. За двама. За събота вечер. Масата в дъното, до варосаната стена.