Истинската история за носа на Пинокио [bg]

След това дойде ред на Петер Ниеми, но и той нямаше кой знае какво ново да предложи, що се отнасяше до техническата част на разследването. Той беше разчитал да приключи с претърсването на жилището на жертвата в началото на идната седмица и че повечето от отговорите от Националната лаборатория по криминалистика, що се отнася до ДНК следите, влакната и пръстовите отпечатъци, намерени на мястото, ще започнат да пристигат приблизително по същото време. Не беше намерено и никакво оръжие на убийството. Нещо, което впрочем го безпокоеше.

— Когато ставаше дума за класическия стар тъп предмет, обикновено почти винаги го намирахме на местопрестъплението, което в девет от десет случая е или жилището на пострадалото лице, или това на извършителя. Почти винаги непланирани престъпления и когато стане напечено, човек просто грабва нещо, което е под ръка. Чук, ръжен, тръба, тиган, свещник. Всичко, което е достатъчно твърдо, става за вземане и удряне някого по главата.

— Обаче не и този път — заключи Аника Карлсон.

— Обаче не и този път — съгласи се Петер Ниеми. — Което ме притеснява. Този път съм почти сигурен, че извършителят вече е бил решил да нарита Ериксон, когато той се появи, и то здраво да го нарита. Оръжието е носил със себе си и ако трябва да отгатна, мисля, че е било от дърво, нещо като бейзболна бухалка или най-обикновена тояга. По-скоро е било от дърво, струва ми се, отколкото от метал, като се съди по вида на счупванията на главата.

— Само че когато той пристига там, Ериксон е вече мъртъв — каза Фелисия Петершон.

— Точно така — каза Ниеми. — Той е бил мъртъв от няколко часа, по този въпрос не може да има ни най-малко съмнение. Извършителят трябва веднага да е забелязал това, но независимо от всичко този човек го удря и разтрошава черепа му на парчета, и това е моментът, който сериозно ме смущава.

— Какво искаш да кажеш? — попита Аника.

— Защо би го направил, след като знае, че вече го е убил няколко часа по-рано? До това време би трябвало вече да се е успокоил? Защо изобщо се е върнал?

— За да търси нещо, което не е намерил първия път. Защото е открил, че Ериксон го е измамил — предложи Аника. — Бил е толкова бесен, че се е нахвърлил дори на труп.

— Напълно възможно — съгласи се Петер Ниеми и разпери ръце в красноречив жест. — И не е дори наполовина толкова изсмукано от пръстите, колкото онова, което се е загнездило в ума ми и което не се връзва изобщо с нищо.

— Обясни ни за него — подкани го Аника Карлсон и се усмихна. „Петер е добър“, помисли си тя.

— Той си няма и понятие, че някой друг вече е убил адвокат Ериксон, когато пристига, за да му хвърли солиден пердах. Но въпреки това е толкова бесен, че си го изкарва на трупа.

— Съгласна съм с теб — каза Аника Карлсон и се усмихна още по-широко.

— Това звучи много, много изсмукано от пръстите. Почти толкова, колкото ако жертвата сложеше списък за чакане на опашка в антрето за всички, които са решим да му дойдат на гости в една обикновена неделна вечер, за да изтупат прахта от дрехите му.