Игра със смъртта [bg]

— Куин все още ли е отседнал в къщата?

— Да.

— Хърб ме уведоми, че е там. Не ти се обадих, защото се надявах да го отпратиш, но изглежда мен ме изтикаха от полето на събитията.

— Ще се отърва от Джо при първа възможност. — Хвърли поглед към спътника си. — Но той доста ми пречи да го направя.

— Как по-точно? Я да чуя. Трябваше да се досетя, че ще открие къщата. С теб ли е сега?

— Да.

— По дяволите! Позволи ми да дойда и да ти помогна.

— Не, Логан.

Последва тишина.

— Изолираш ме от себе си. Усещам го.

— Налага се да постъпя така.

Нова тишина.

— Това би могло да означава много неща.

— Означава точно каквото казах.

Той измърмори някаква ругатня и затвори. Тя натисна бутона за изключване.

— Ядосан ли е? — попита Джо.

— Да.

— Радвам се.

— Млъкни.

Сълзи напираха в очите й. По-добре е, че Логан й се сърди. Не му се обади тъкмо защото разчиташе той да се дръпне. Логан си имаше гордост и тя не смяташе да я накърнява.

Изолираш ме от себе си. Усещам го.

Не беше далеч от истината. Господи, действително се отдалечаваше от него. Кога започна всичко? Джо се върна в живота й и преобърна нещата.

— Логан направи всичко по силите си, за да ми помогне, а същевременно не се натрапваше. За разлика от други мои познати.

— В това се състои грешката му. По отношение на теб винаги е предприемал бавния цивилизован подход.

— Интелигентният подход.

Джо само се усмихна. Идеше й да го зашлеви.

— Извинявай. Всъщност съм доста благоразположен към Логан и не бива да го виня. В продължение на години допусках същата грешка. Ние двамата се различаваме само по едно. — Тонът му вече не звучеше безгрижно. — Не те желае достатъчно. Не си неговият център. Той не би заложил всичко, за да те има. Именно затова ще загуби. — Джо изви волана и колата мина през входната порта на приятен малък парк. — Именно затова аз ще спечеля. — Паркира отстрани на пътя. — А сега, престани да разсъждаваш. Пристигнахме.

Тя го изгледа смаяно.

— Къде?

— Където ще обядваме. — Той кимна към павилион на колела, паркиран в края на детска площадка. — „Галиндос“. По данни на Хърб тук правят най-хубавите фахитас1 във Финикс. — Извади чифт слънчеви очила от жабката и взе черна сламена шапка от задната седалка.

— Сложи ги. Ще приличаш на Мадона, когато се движи инкогнито.

— Положително си откачил.

— Само съм гладен. Надявах се да е приятно да поседим на някоя от тези пейки в парка, да ядем и да наблюдаваме хората. — Излезе от колата. — Денят е прекалено хубав, за да стоим затворени вътре.

Денят наистина беше хубав и тя не желаеше да спори с Джо. Мечтаеше да се отпусне и да не мисли нито за Логан, нито за Дом. Утрешният ден рано или късно ще настъпи. Утре вече може и да разполагат със снимка.