![Игра със смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/6/igra-ss-smrtta-bg-download.jpg)
Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Да не е бил Дом?
— Казвал се Кевин Балдридж. Той и братята му изчезнали по едно и също време с Джейсън и Елайза.
— Открили ли са къде е отишъл?
Джо поклати глава, но добави:
— Останала е обаче снимка.
— О, Господи.
— Не се вълнувай преждевременно. Госпожа Хардинг я дала на полицията, но тя липсва от досието. Сигурно са я върнали. — Усмихна се. — Чарли открил семейство Хардинг в Азора, малко градче на север оттук. Според мен майката не би изхвърлила снимката. Ти как смяташ?
— Да, наистина не би. — Джо беше прав. Не биваше да се вълнува преждевременно, но, Господи, какъв шанс. — Знаят ли, че телата на децата им са открити?
— Още не. Чарли току-що е попаднал на следите на семейството. Ще ги посети утре.
— Искам да отида с него.
— Очаквах го, но за съжаление не е разумно да го видят в компанията на човек, отвлякъл дете. Изтръгнах обаче обещание да ти позволи да погледнеш снимката веднага щом я заведе като улика.
— Снимка.
— Възможно е да не е Дом.
— Но е възможно и да е той. Утре има шанс да види лицето му.
Джо остави чашата върху масата.
— Ще взема душ и малко ще поспя. — Изправи се. — А после ще те заведа да обядваме.
— Какво?
— Ще полудееш, ако чакаш, без да правиш нищо, докато ни се обадят Спиро или Чарли. Освен ако не си набелязала ново тяло за изравяне. — Тръгна към вратата. — Бъди готова около обяд.
Командаджия такъв.
— Ами ако не желая да обядвам навън? За теб не е ли също лошо да те виждат в компанията на похитител на дете?
— Тогава ми вържи тенекия. Ще взема Монти. Той сигурно ще ми се зарадва повече. Но пък Сара няма да е доволна, че ще го нахраня с пикантна мексиканска храна.
Излезе от стаята.
За втори път през последните дванадесет часа заемаше второ място след това куче, мина й през ума и това я развесели. Всяка жена би се комплексирала.
Но поне тонът на Джо звучеше безгрижно. В момента нямаше сили да се справя с далеч по-тежките лични въпроси. Не че има избор, ако Джо реши… Не, няма да се притеснява за това. Джо е прав: ще полудее, ако не се занимава с нещо.
— Може ли малко кафе?
Сара и Монти стояха на прага. Жената изглеждаше уморена и разстроена като кучето.
— Разбира се. — Ив скочи. — Сядай. Искаш ли нещо за хапване? Не си слагала залък в устата си, откакто Монти откри Деби Джордан.
— Тя ли се оказа? — Сара се настани до масата, а Монти се излегна в краката й. — Идентификацията положителна ли е?
Ив кимна.
— Слава богу. — Пресегна се и потупа Монти по главата. — Свърши, момчето ми. Няма вече.
— Яйца?
— Само овесени ядки, благодаря.
Ив постави ядките, купичка и млякото пред Сара.
— Монти ял ли е?
— Снощи хапна малко. Започва да се оправя. — Сара сипа мляко върху ядките. — Това ще помогне ли? Ще го заловят ли?
— Появи се обещаваща следа. — Разказа й за снимката. — Това е доста повече от известното ни досега.
— Да. — Сара се умълча. — Мислех да се връщам в колибата си утре. Диренето приключи. Няма причина Дом отново да посегне на Монти.
Трябва да е бил в амок.
— Дом не се нуждае от причина. Открихме тялото й по-бързо, отколкото той искаше. Остани тук.
— Сами ще се грижим за себе си. Просто бяхме изненадани без предупреждение. — Сара почеса ушите на Монти. — Обичаме да сме на своя си терен.
— Моля те. Останете. Само още няколко дни. Очертават се шансове скоро да извадим късмет. — За момент се умълча. — А и Джейн ще се притеснява за Монти. Знаеш го.
— Знам. — Сара сви рамене. — Добре. Ще останем два дни. Но Монти ще се оправи по-бързо вкъщи.
Благополучието на Монти очевидно бе най-важното в живота на Сара.
— Благодаря ти.
Сара изяде ядките и стана.