Колекционери на смърт [bg]

Той озадачено ме изгледа:

— Странната история е за контрабанда, така ли?

— Не. Ала след като с вас обсъдим незаконния трафик на хора и стоки, правителството ще плати разноските по пътуването ми.

Докато обяснявах подробностите за субсидията, Латрел често избухваше в гръмък смях. Като ченге и той се беше сблъсквал с непреодолимата преграда на бюрокрацията — явно това бе явление без граници. Преминах към същността на въпроса. Инспекторът изслуша с голямо любопитство историята на Марсдън Хекскамп. Прекъсна ме само веднъж, за да попита:

— Изкуството на сетния миг, така ли?

Кимнах.

Той поклати глава и продължи да пише в бележника си. След като свърших, той препрочете записките си и заяви:

Ще прегледам архива за престъпления, подобни на онези, които описахте. Имате ли други въпроси?

Подчинявайки се на внезапно хрумване, му подадох копие от моя портрет на фона на Айфеловата кула. Той внимателно разгледа рисунката, често вдигаше очи да ме погледне, после пак се втренчваше в листа хартия. Накрая промърмори само:

— Е, и?

— Съществува ли място в Париж, където би могла да е нарисувана скицата?

Латрел ме изгледа:

— Нима не знаете?

— Честно казано, за мен е пълна мистерия.

Той намръщено се втренчи в бюрото си и промърмори:

— Имате много писмена работа, нали? Във вашето управление в Мобил.

Вдигнах ръка на около метър от пода.

— Както виждате, и тук е същото — каза инспекторът. — Дадохте ми повод поне за малко да изляза на чист въздух.