Сянката на чинара [bg]

Живеела при родителите и семейството си, които, между другото, се преместили в града. Били наели старата къща на Сапингтън, гордо съобщи момичето.

— Знам, градът е малък — отвърна Джейк. — Новините бързо се разчуват.

Тя обаче надали щяла да остане още дълго, защото, макар къщата да била много по-просторна, там било като в хан: постоянно пристигали и заминавали роднини, хора спели на пода.

Джейк я слушаше внимателно и изчакваше възможност да се включи, сигурен, че ще получи такава. От време на време задаваше въпроси за живота й. Не се налагаше много да я подканва. Порша доста се отпусна и се разбъбри свободно. Шестте години служба в армията бяха заличили провлачения й носов южняшки говор и небрежната граматика. Произношението й беше безупречно, и то не просто случайно. В Европа научила немски и френски и работила като преводачка. А сега учела испански.

По навик му се прииска да си води бележки, но му се стори грубо.

Ходила до „Парчман“ миналия уикенд, за да се види с Марвис, и той й разказал за посещението на Джейк. Порша дълго говори за брат си и от време на време изтриваше по някоя сълза. Бил по-големият, открай време бил нейният герой, затова й било толкова мъчно. Ако Симиън бил по-добър баща, Марвис нямало да кривне от правия път. Да, поръчал й да посъветва майка им да се държи за Джейк, освен това говорил и с адвоката си Ник Нортън, който го уверил, че мемфиските юристи ще оплетат конците.

— Защо дойдохте в съда днес сутринта? — попита Джейк.

— Бях в съда и вчера, господин Бриганс.

— Моля, наричайте ме Джейк.

— Добре. Добре, Джейк. Видях фиаското вчера и се върнах днес сутринта да прегледам досието по делото в канцеларията. Тогава чух да говорят, че ще доведат адвокатите от ареста.

— Адвокатите на семейството ви.

— Именно. — Тя си пое дълбоко въздух и заговори много по-бавно. — Точно за това съм тук. Имате ли нещо против да обсъдим случая?

— Не, разбира се. Формално погледнато, сме на една страна. Може и да не изглежда така, но засега сме съюзници.

— Добре. — Още една дълбока въздишка. — Трябва да поговоря с някого, разбирате ли? Вижте, Джейк, не бях тук по време на процеса на Хейли, но съм чувала за него. Онази Коледа се прибрах у дома и се говореше много за делото, за Клантън, за Клана и Националната гвардия, за всичко това, и аз донякъде съжалих, че съм пропуснала събитията. Но името ви е добре познато по нашите места. Преди няколко дни мама ми каза, че усеща как може да ви има доверие. На чернокожите не им е лесно, Джейк, особено в такава ситуация.

— За пръв път се намираме в такава ситуация.