![Червената лястовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/8/chervenata-lyastovica-bg-download.jpg)
Червената лястовица [bg]
- Автор: Matthews Jason
- Серия: Червената лястовица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-1803-8
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
— С риск да те разочаровам предлагам да спрем да се занимаваме с теб — каза Бенфорд. — Изчисти си ума и ми кажи какво ще правиш по непосредствения проблем с Лебед. Ако Марбъл е прав, разработката се ръководи тук, във Вашингтон, от самия резидент.
— Ако Голов лично ръководи Лебед, то това е слабото им място — каза Нейт. — Струва ми се, че трябва да обмислим поставянето на резидента под наблюдение.
— Колко умно! Но как ще разработваме Голов? Какво конкретно смяташ да направиш? — попита Бенфорд, подтиквайки Нейт напред.
— Ще го държим гладен в продължение на месец. Ще го следим от много близо, ще го блокираме. Виж, само недей да побесняваш, но би трябвало да вкараме и федералните в това. Ако ще си играем с Голов в центъра на Вашингтон, ФБР трябва да бъде включено. Момчетата от FCI, задграничното им контраразузнаване, са най-добрите истински ловци на шпиони и знаят как да се справят на улицата. Страхотен наблюдаващ екип. Предлагам тотално покритие, те ще вдигнат толкова шум, че Голов ще направи дузина провали при дузина опити. Той няма да има възможност да се среща с Лебед. Центърът ще започне да се изнервя. Голов ще започне да се поти. Те ще се побъркат от това, че губят контакт с агента си. И ние можем само да гадаем какъв ефект ще има това върху Лебед.
— Добре — каза Бенфорд, — значи ще го изнервиш. Но той все пак е твърде печен, за да направи грешка на улицата. И освен това ще има покритие, екип за контранаблюдение.
— Няма проблем — каза Нейт. — През една тъмна и бурна нощ ще го оставим без покритие. Той ще види, че е чист, контранаблюдаващият му екип ще го увери, че е така, и той ще вземе решение за провеждане на среща. А ние пък имаме екип „Орион“, който ще тича пред него и ще залага TrapDoor[101]. Тогава може би ще успеем да зърнем нервния Лебед, крачещ към уличния ъгъл, или да вземем регистрационните табели на паркирана неправилно кола. И ще продължим да опитваме, докато успеем.
Бенфорд кимна одобрително. Хлапето беше действало от другата страна, взирайки се в дулата на ФСБ по гадните улици на Москва. Бенфорд знаеше какви бяха уязвимите места на агента и какво ужасяваше неговия водач. Той със задоволство отбеляза, че Нейт напредваше.
Бенфорд буквално притежаваше „Орион“, пазеше го далеч от хорски погледи и не го даваше назаем на никого. Кой ли би ги искал, застарял екип по проследяване от пенсионирани оперативни офицери? Тромави коли, черни чорапи и сандали, орнитоложки бинокли. Личният състав на екипа беше променлив, разрастваше се или се свиваше в зависимост от лични графици, посещения на внуци, часове при доктори. Но именно самата природа на „Орион“ — бавни, търпеливи, внимателни — ги правеше толкова ефективни. Беше невъзможно да ги предизвикаш с провокативна контраманеври. Те наблюдаваха, чакаха, появяваха се и изчезваха. Те се отнасяха ласкаво с мишените си, душеха деликатно, прииждаха и се отдръпваха като прилив. Но никога не спираха да вървят след теб.
Освен това използваха и TrapDoor. Само определен тип наблюдаващ екип може да направи такъв капан, различен вид покритие, философия, представляваща разликата между куче, преследващо кола, и котка, дебнеща птичка. Те го бяха правили много пъти. Бяха го изпипали до съвършенство — восъчен молив[102] по ламинирани карти, общия водещ вектор, подсказан от заека, който в крайна сметка не е нищо друго освен човек. Независимо от завоите и извивките, обръщанията и лабиринтите трябва да знаем къде отива, къде се насочва.
Бяха довели федерални експерти по проследяване, за да наблюдават „Орион“, искаха да обучат и други екипи, които да постигат същите резултати, искаха да поставят етикет на тяхната черна магия. Пророческо покритие, базирано на профилни анализи, ето това написаха. Изпреварващо разгръщане, определено от маршрута на движение, балансирано от смекчаването на приемливия риск, ето това написаха.
Чисти глупости, казаха от „Орион“. Ставаше дума за развитие на усета, правене на предположения, използване на шанса. Федералните мигаха срещу тях. Помислете за това по този начин, каза един шестдесет и осем годишен член на екипа, който в по-ранната си кариера бе следил телефонната комуникация на ГРУ от Берлинския тунел[103]. Ние сме амеби. Нали знаете, протоплазма, гъвкава, мека, разтягаща се напред от двете страни, разливаща се по краищата. Експертите учтиво се усмихваха. Как, по дяволите, да опишеш това в оперативен наръчник?
По време на улични демонстрации експертите търсеха орионците на обичайните за проследяващ екип позиции. Нямаше ги. Това не е покритие, мишената беше оставена без наблюдение, къде е екипът? Но когато заекът пристигаше на място, орионците чакаха, паркирани в квартала, в парка, на кръстовищата, чакаха толкова тихо, че никой не ги бе забелязал. Смахнати идеи, алхимия, казаха федералните, много благодарим. И оставиха „Орион“ на Бенфорд.
И така, те започнаха да следят Голов. Започна и оценяването. Доста изискан джентълмен, при все това прото-комуняга, хитър и невъзмутим. Започваме да го опознаваме, каза Бенфорд, и имайте предвид контранаблюдаващия екип, който го покрива. Дръжте го хлабаво, наблюдавайте, останете невидими.
— Е — реши Бенфорд накрая, — време е да извадим мистър Голов от строя за известно време.
На следващата сутрин ФБР бяха пред посолството на Руската федерация на Уисконсин авеню и седяха отпуснато в техните „Краун Виктория“, с тъмни очила „Окулис“, с физиономии Действай! на лицата и двеста и петдесет коня под капаците.
Закритите заседания на комисията по разузнаване за обсъждане на „въпроси на разузнаването“ се провеждаха в зала 216 в офис сградата Харт Сенат на Конститюшън авеню. Обозначена с ХС — за Харт Сенат — в конгресните директории, сградата представляваше девететажна черна кула от стъкло и мрамор и нямаше нищо общо с по-елегантния неокласически Дирксен и Ръсел. Бенфорд пристигна сам, прекоси извисяващото се лоби в преддверието и тръгна по стълбите за втория етаж. Като стигна до зала 216, влезе във външния кабинет, регистрира се при охраната зад гишето и предаде мобилния си телефон. Пристъпи през отворената стоманеносива сводеста врата в залата на комисията. Беше подранил за заседанието и тя беше празна, с изключение на секретарите, разпределящи папки навсякъде по повдигнатите дъбови банки. Разбира се, че банките щяха да са повдигнати, помисли си Бенфорд. Сенаторите обичат да гледат отвисоко на свидетелите.
Зад облицованите с мрамор и дърво стени, тавани и подове на залата на комисията имаше невидима решетка от медни проводници, по които течеше променлив ток. Благодарение на тази решетка, щом веднъж резетата на сводестата врата щракнеха в медните шарнири около касата ѝ, никакъв сигнал не можеше да проникне вътре или да излезе навън.
През 80-те години на XX в. в опит за подслушване на строго секретно изслушване на комисията по разузнаването руснаците бяха организирали операция за поставяне на записващо оборудване в залата, което да бъде извадено по-късно, проста техника, която да обезсили електронния целомъдрен колан. Дръзкият план бе осуетен от един разсилен, който откри устройството, залепено зад стол в галерията за публиката по време на едно от редките открити заседания на комисията, и го предаде на полицията на Капитолия[104], която на свой ред веднага го предаде на ФБР. Вместо да го сменят и да захранват с години Съветите с дезинформация, помисли си Бенфорд, оглеждайки се из залата, във ФБР ликуваха от „чуждестранната находка“ — подслушвателно устройство, инсталирано от врага! — и стъпкаха рекордера на парченца под токовете си. Каква пропиляна възможност!
Бенфорд беше единственият, седнал на свидетелската маса. Един секретар постави малка картичка с името му пред него. По настояване на членовете Бенфорд даваше брифинг по въпросите на контраразузнаването на всеки три месеца пред комисията на заседание, на което бе позволено да присъстват само петнадесет членове на комисията. Сенаторите, привикнали секретарите да им бъдат под ръка, неохотно се съгласиха с изискването да не бъдат допускани никакви служители в залата, което означаваше, че ще се водят малко бележки, ако не и никакви.
101
Буквално люк в пода, или капан в земята. Жаргон за изпреварващо преследване, когато опашката върви не след, а пред мишената. — Бел. прев.
102
Специален молив, който се използва за писане върху лакирани или полирани повърхности. — Бел. прев.
103
Тунел, прокопан под Берлинската стена, за да се прихванат комуникациите на руснаците. — Бел. ред.
104
Сградата на Конгреса на САЩ. — Бел. прев.