Червената лястовица [bg]

— Аз работя по проблем с двоен агент в Бразилия — каза безцеремонно Алис. Тя не се боеше да противоречи на Бенфорд.

— Тази глупост може да почака — каза той, без да вдига поглед от бюрото си. — Искам да зарежеш всичко и да съставиш списък. Това няма да прилича на нищо, което си правила досега.

— Хайде, казвай. — Алис се огледа бегло за място, на което да седне. Не откри такова и остана права пред бюрото на Бенфорд.

— Това ще бъде малко необичайно, но е точно по твоята част, Алис — каза Бенфорд и вдигна поглед. — Искам да ми направиш списък топ десет. Искам да набележиш десетте най-големи тайни в правителството на САЩ. Може да са военни, политически, вътрешни, киберпроблеми, банкови, космически, енергийни, ислям, ако ще да е татуировката на задника на Пат Бенетър, не ме интересува…

— На чий задник? — попита Алис.

— Пат Бенетър, поп певеца — отбранително каза Бенфорд. — Започни с Пентагона и най-горещите им SAP[100], военни тайни, това е, което най-много вълнува Русия. Открий кои проекти смятат за най-свръхчувствителни в министерството на отбраната. Дългосрочни. Скъпи. Стратегически. Накарай заместник-директора ни по военните дела да се свърже по телефона с министъра на отбраната, ако се наложи. Любезно ги помолете да си размърдат задниците, и то по-бързичко. После, когато разберем какво смятат за перлите в короната, ще започнем да преглеждаме списъците на лицата с достъп до тях.

Алис тръгна към вратата точно в мига, в който Нейт влезе. Докато се промъкваха един покрай друг, Алис се обърна към него.

— Знаеш ли кой е Пат Бенетър? — попита го тя.

— Никога не съм го чувал — отговори ѝ Нейт, разчисти няколко папки от малък стол и седна на него.

— Забрави — каза Бенфорд. — Благодаря ти, Алис, веднага се заеми със задачата.

После се обърна към Нейт и му подаде копието от съобщението на Марбъл. Видя как бузите на Нейт се зачервиха, когато прочете за Доминика. Препрочете съобщението, сякаш така щеше да изстиска повече информация от пестеливите редове. Погледна към Бенфорд.

— Тя е жива.

— Не само че Дива е жива, а явно е успяла да се измъкне от изстисквачката — каза Бенфорд. — И чичо ѝ е проявил неописуемо добрия усет да я назначи при Марбъл. — Бенфорд се замисли отново за плана на Марбъл за оставяне на приемник.

— Мислиш ли, че тя ще дойде с Марбъл в Рим? — попита Нейт.

— Предлагам да си вземеш студен душ — провлечено му отговори Бенфорд. — Може би никога няма да ѝ вярват напълно или обратното — може да е напълно реабилитирана. Точно сега ние трябва да извлечем всички предимства от факта, че агент, вербуван от теб — Дива — и подробно проверен в скорошно разследване на контраразузнаването, е назначен от нищо неподозиращия им център да те съблазни с цел да измъкне името на висшия офицер в СВР, когото ти ръководиш — Марбъл, който по съвпадение е новият шеф на Дива и който ще я насочва в нейната операция по кастрирането ти — теб, нейния водещ офицер. — Бенфорд погледна към Нейт измежду кулите близнаци от вестници и папки с досиета, средновековен алхимик, който бе забутал някъде философския си камък.

— Харесват ти тези фъшкии, нали? — попита го Нейт.

— Очаквам от теб да се справиш с тази двойственост. Ако не си в състояние, трябва веднага да напуснеш. — Бенфорд го изгледа кръвнишки. — Е, как смяташ да процедираш? — попита го той, подхвърляйки му кокал.

Нейт пое дъх и се опита да изчисти ума си от Доминика.

— Съобщението ни казва, че те все още нямат улики за Марбъл и за идентичността му?

— И как стигна до това заключение? — попита Бенфорд.

— Егоров подхвърля различни варианти за Лебед пред ръководители на различните отдели. Изглежда е отчаян.

— Какво друго? — попита Бенфорд.

— Ако Егоров храни висшите си служители с бариева каша, това предполага, че очаква резултати и се надява един от вариантите да стигне обратно до него.

— И? — продължи да пита Бенфорд.

— И това предполага, че той има някого в правителството на САЩ, който е на позиция, в която да чуе варианта и да докладва обратно. В разузнавателната общност. Лебед?

— Би могло — каза Бенфорд. — И кое е другото интересно в съобщението, което би ни помогнало да направим нещо с разкриването на Лебед?

Нейт погледна надолу към грамата, после отново нагоре към Бенфорд.

— Дай ми жокер — помоли Нейт.

— Насаренко.

Нейт отново погледна съобщението. И изведнъж вдигна поглед.

— Ние знаем варианта, предаден на Насаренко — каза той. — Значи ще разпространим този вариант внимателно, отбелязвайки на кого го пробутваме. Ако съдбата на Насаренко изведнъж се промени, ще имаме отправна точка и определен списък от хора.

— И бариевата каша на Ваня Егоров ще се окаже бариева клизма — каза Бенфорд. — При всичко това не забравяй, че той е нетърпелив и отчаян. Ти предлагаш на Егоров кратък път да реши единствения проблем, който ще го задържи далеч от гилотината. Той ще се концентрира върху теб.

Нейт отново се замисли за Доминика. Бенфорд го схвана по изражението му и изпъшка театрално.