Игри за милиарди [bg]

После, когато шейсет американски войници бяха избити при терористични бомбени нападения над американска военновъздушна база край Риад, за които имаше съмнения, че са извършени с участието на правителството, беше наредил на ФБР и ЦРУ да приберат агентите си и да приключат разследването.

Тези услуги не бяха плод на любов към саудитците. В действителност араби, пакистанци, индийци — всичките тези мургави хора — му изглеждаха еднакви. Беше наясно, че дългият му политически живот отива към тъжния си край, без да е постигнал почти нищо съществено.

Беше лош президент и нямаше с какво да се похвали. Нямаше начин да забогатее от лекции и писане на книги както мнозина други преди него. Не беше и добър оратор. Дори Никсън беше направил пари от продажби на книги.

За жалост общият сбор от възгледите и прозренията на Били за изкуството на държавното управление и политиката едва ли би стигнал и за статия от две страници. И след като жалкият му опит да бъде преизбран само помогна на противника му, беше ясно, че страната просто иска да го забрави. Не му оставаше друго освен през последните месеци от мандата си да угажда на богати, макар и непопулярни, владетели и алчни военни доставчици при всеки удобен случай.

Сега тези услуги му се отплащаха хилядократно. Саудитското кралско семейство се бе отзовало, когато Бил Кантор се бе обадил. В Америка то не беше особено популярно, така че един президент, дори и бивш, дори и толкова лош, не можеше да бъде игнориран независимо от цената.

— Звучи интересно — промърмори Али и дръпна силно от наргилето. Задържа дима дълго и изпусна голямо кълбо към Уолтърс, който едва не падна по гръб. Миризмата беше странно остра и му се струваше позната. След малко се сети — канабис. Али и пазачът му пушеха трева.

Е, какво пък, Аллах може би имаше нещо против алкохола — не и против тревата. Али избра хубава, заоблена фурма от купичката и я заоглежда.

— Колко сте платили досега? — попита той.

— Около сто двайсет и осем милиона — за изкупуване на фирмата и хонорар на посредника. После още около двайсет милиона за… да кажем, разноски за маркетинг.

Али повдигна вежди.

— Двайсет милиона?

— Да, знам, много са.

— Цената се е покачила, Даниъл.

— Всичко поскъпва. Цената за купуване на избори. Цената за запазване на място. Копелетата прехвърлят тези разходи върху нас, техните клиенти. — Белуедър се отпусна назад и протегна крака. Усилието да усуче старото си тяло, за да имитира позата на Али, го убиваше. — Алчността им е изумителна.

— Значи всичко към сто и петдесет милиона, така ли?

— Горе-долу. Предвиждаме още двеста и петдесет милиона за производствени разходи. Суровини, ремонти на производствена база, ново оборудване, такива неща.

— Колко ще получите от правителството? — попита Али.

— Невъзможно е да се каже на този етап. Зависи колко машини ще искат да защитят. И колко бързо.