Игри за милиарди [bg]

— Ами, ако проявим интерес — не казвам, че проявяваме, — какъв ще е нашият процент?

Белуедър се замисли за миг.

— Този път ще структурираме нещата по друг начин, Али. Сега всичко е много различно. Не предлагаме участие във вид на акции.

— Не разбирам.

— Този проект е много отговорен и вероятно ще привлече голямо внимание на високо ниво. Участието на чужденци може да създаде проблеми. Парите ще се разнасят по кухи сметки. Собствениците трябва да са невидими.

Не го каза изрично, но определено даде да се разбере, че не е възможно саудитците да наливат пари на бунтовниците сунити в Ирак с едната ръка, а с другата да прибират печалби от войната, която водят с тях американците. Щяха да се окажат в положение да финансират бомбаджии и техните бомби, а същевременно да прибират печалбите от защитата срещу тези бомби. Нямаше как да стане — поне не публично.

— Какво тогава ще получим? — попита Али, докато обмисляше явния конфликт на интереси.

— Гарантирана печалба, което е повече от достатъчно — отвърна Белуедър. — Ще удвоите парите си за година без никакъв риск. Представи си го като заем с огромна лихва. Баща ти ще се зарадва много, Али. Петстотин милиона ще станат милиард за отрицателно време.

— Не ми харесва. — Али остави мундщука на наргилето и се отпусна намръщено. — За нас собствеността е важна, Даниъл. Знаеш го. Парче от тортата, нещо дълготрайно.

— Жалко тогава — тросна се Белуедър. Разпери ръце и понечи да стане. — Нашите приятели от Тайван ще се зарадват много на отказа ви. Искат да участват и не поставят никакви глупави условия и претенции.

— Почакай.

Белуедър отново се отпусна на задника си. Този път не положи никакво усилие да кръстосва крака — лявото коляно ужасно го болеше.

Али поседя известно време замислено. Най-накрая каза:

— Ще бъде възможно само ако вземете саудитец като съветник. Петстотин милиона са много пари, Даниъл.

Погледът, който хвърли на Белуедър, бе предназначен само за него.

Мина доста време, преди американецът да схване същността на странното желание.

— Знаеш ли какво… — каза той накрая. — Би било полезно. Само че трябва да е някой с опит, някой, който е врял и кипял във Вашингтон.

На лицето на Али се изписа разочарование. Въздъхна, като че ли на раменете му бе спуснат огромен товар.

— И предполагам, че този съветник ще трябва да прекарва много време във Вашингтон?

— Боя се, че това ще е абсолютно наложително.

— И ще трябва непрекъснато да пътува.

— Почти непрекъснато — потвърди Белуедър и се намръщи. — И да остава тук за дълго.

— Ще му е нужен апартамент — обяви Али.

Освен че беше изпратил пазач, бащата на Али също така следеше изкъсо и портфейла му. Греховете, особено в Америка, са скъпо нещо.

— Може би ще се споразумеем да използва апартамент в луксозния ни блок. Голям, с три спални, сауна, разкошна гледка към Потомак…

— Гостоприемството ви е трогателно.

— Ще положим всички усилия престоят му тук да е максимално приятен.