![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Той й подаде ръка.
— Името ми е полковник Власик, Никита Власик. — Говореше отличен английски.
Шарлот се поколеба, после пое ръката му.
— Шарлот Харпър.
— Зная коя сте, госпожо Харпър. Гледам от време на време предаванията ви.
— Поласкана съм. — Сигурно бе гледал пиратски видеозаписи на репортажите, които излъчваше по спътниковата телевизия. А това означаваше, че е доста високо в армейската йерархия.
Военният махна с ръка и милиционерът излезе.
— Много добре се аргументирахте — каза той, — но този начин на мислене рядко има въздействие върху нашите милиционери. Те не мислят за политическите последствия. Мислят само, извинете ме за израза, как да си увардят задниците.
Шарлот се разсмя. Питаше се откъде ли се е взел този човек.
Той продължи:
— Имаме нужда от хора като вас, които да са на наша страна.
— Благодаря, но вече съм си избрала страната. — Полковникът беше благонамерен, така че и тя отговори любезно.
— Напомняте ми дъщеря ми — рече той.
— О, така ли? — За пореден път се убеждаваше колко непоправими са руските мъже: с чувство за превъзходство над противния пол, самовлюбени, смехотворно старомодни и вбесяващи.
— И двете имате кураж — засмя се военният. — Ако ще нарушавате законите ни, госпожо Харпър, нека ви дам няколко съвета как да го правите, без да си навличате неприятности. Хората ми имат достатъчно, работа. Може би следващия път ще ни спестите труда да ви арестуваме.
— Може би ще кажете на хората си да не безпокоят репортерите, когато си вършат работата.
Той й хвърли подкупваща усмивка.
— Не мога да споря с вас. Но нека ви дам един малък съвет.
— Добре — каза колебливо Шарлот.
— Трябва да познавате наказателния ни кодекс. Ако нещо ви се случи, просто… как беше вашият израз? Накарайте ги да се почувствуват като в ада. Не допускайте да ви заставят да говорите. Член 46 на съветския наказателен кодекс гласи, че не сте длъжни да отговаряте на въпросите. Член 142 гласи, че не сте длъжни да подписвате никакви документи. Само като споменете за това, всеки, който ви разпитва, ще напълни гащите от страх. Моля, извинете езика ми.
Шарлот се усмихна.
— Простено ви е.
Върна се в бюрото и се зае да навакса с изостаналата рутинна работа — да прегледа „Правда“, „Известим“, „Литературная газета“ и някои от другите невъобразимо скучни съветски издания. После, докато прелистваше разсеяно бюлетините на АПН, зърна малка информация по случая Алфред Стоун. Чарлз Стоун все още беше в неизвестност и го издирваха във връзка с убийството.
Дните се нижеха, а тя не бе направила нищо, за да намери Соня Кунецка, според Чарли — ключът на загадката, която той се мъчеше да разреши. Чарли се нуждаеше от нейната помощ.
Най-напред, естествено, трябваше да погледне в телефонния указател. Задачата не беше от лесните, защото телефонните указатели са изключителна рядкост в Русия. Последният беше издаден през 1973 година. Министерството на съобщенията бе пуснало едва петдесетхиляден тираж за град с осем милиона жители.
В указателя от 1973 година имаше една С. Кунецка и Шарлот набра номера.
Не беше вече валиден. Обади се мъж със сърдит глас, който категорично отрече някога да е чувал за Кунецка.
Разбира се, беше възможно и да лъже, но дори и да казваше истината, Шарлот беше стигнала до задънена улица. Не й оставаше друго, освен да отиде там, на посочения в указателя адрес, и сама да се убеди.
Адресът беше на улица „Краснопресненска“, в един район, известен въпреки претенциите на Съветския съюз за „безкласово общество“ като работнически квартал. Сградата беше занемарена и порутена.
Мъжът, който отвори след позвъняването, беше хладно враждебен, нямаше желание да разговаря с американска журналистка.
— Не съм чувал за никаква Кунецка — излая той насреща й. — Вървете си.
Накрая, след като позвъни на всичките му съседи, Шарлот намери това, което търсеше.
— Разбира се, че си спомням Соня Кунецка — отвърна й троснато обикновена на вид бабичка. — Защо питате? Тя се премести още преди години.
— Имате ли адреса й?
Жената измери Шарлот с подозрителен поглед.
— Коя сте вие?
— Аз съм нейна стара приятелка — каза Шарлот. — От Америка. Не съм я виждала с години, а знаете колко е трудно да се намери телефонен номер.