Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Проведе няколко телефонни разговора. Като че ли доста хора бяха готови да застанат пред камерата. С оператора й Ранди скочиха в служебната кола, червено волво, и потеглиха към един нов жилищен комплекс в югозападните покрайнини.

Когато пристигнаха, видя, че не са сами — пред блока стояха и чакаха няколко московски милиционери. Бяха навъсени и червенолики, като уголемени копия на Никита Хрушчов.

Щом забелязаха, че американската телевизионна репортерка и операторът й разтоварват апаратурата от комбито, един от милиционерите се приближи и каза на руски:

— Никаква камера. Никакви интервюта.

Руският на Шарлот беше отличен.

— Не нарушаваме никакви, закони.

— Ще ви разбия камерата!

— Само се опитайте! — Не беше разумно да се провокира руски милиционер, но това просто й се изплъзна от устата. — Да вървим, Ранди.

Милиционерът ги последва до входа на сградата и там, заедно с още един, застана на пътя им.

— Забранено е! — каза вторият милиционер.

— Включи камерата, Ранди! — промърмори бързо и тихо на английски Шарлот. — Ще заснемем поне нещо.

Ранди я включи. Кадрите как милиционерите преграждат пътя им щяха сами по себе си да са част от разказа за това, колко чувствителни са Съветите на тази тема. Дори при гласността… Впрочем, не — особено при гласността.

В този момент, разбрал какво става, милиционерът протегна ръка и закри с длан обектива.

— Хей, внимавай! — каза Ранди. — Това е скъпа апаратура, копеле такова!

Милиционерите ги обградиха от всички страни, един блъсна силно Ранди.

— Добре! — извика на руски Шарлот. Кипеше от яд. — Добре, ще я изключим. — И добави по-тихо: — Проклети да сте.

Милиционерите ги арестуваха, безцеремонно ги хвърлиха в една камионетка и ги закараха в малък квартален участък, в който нямаше никого. Заключиха ги в някаква празна стая.

Ранди погледна Шарлот и каза:

— О, прекрасно. Какво ще правим сега, по дяволите?

— Не се тревожи за това — отвърна тя.

След час в стаята влезе друг милиционер, явно с по-висок ранг.

Още преди той да си отвори устата, Шарлот каза на руски:

— Разбирате, че не сме нарушили никакъв закон. Случайно имам много тесни връзки в американското посолство (дотук всичко беше вярно) и трябва да знаете, че ако веднага не ни освободите, лично по ваша вина ще избухне международен скандал. — Омекоти заплахата с най-топлата си усмивка. Тези неща трябваше да се нравят умело, нямаше полза да се дразни самолюбието на един съветски милиционер. — Ще поемете ли този риск сега, в навечерието на срещата на високо равнище? — попита тя сладко.

Вдигна очи й видя, че на вратата стои и слуша още един човек: сивокос военен в пълна униформа. Забеляза, че има тъжни сиви очи.