Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Разположиха се до ниската махагонова масичка — Горбачов на коженото канапе, а Павличенко на фотьойла.

— Е, Андрей Дмитриевич? — попита президентът, както винаги минавайки направо на въпроса. — Какво ново научихте?

Никакви заобикалки, никакви празни приказки. Разбира се, че Горбачов можеше да бъде много приятен, но не и когато трябваше да се върши работа.

— Струва ми се, че тези бомби са само началото — отвърна без колебание Павличенко.

— Тоест? — попита кисело Горбачов.

— Тоест, заговор.

— Да — започна раздразнено Горбачов, — нали вече обсъждахме…

— Страхувам се — прекъсна го едва чуто Павличенко, — че доказателствата сочат именно това. Всичките ми хора, от първия до последния, са на мнение, че става дума именно за заговор.

Прокара ръка по лицето си и усети наболата си брада. Не му бе останало време да се избръсне.

— Така — каза Горбачов. Видимо бе отпуснал рамене, макар че изражението му оставаше непроменено.

На Павличенко му бе добре известно, че за съветското Политбюро едва ли има нещо по-страшно от преврата.

Навярно това бе така, защото Съветският съюз бе изграден върху преврата от 7 ноември 1917 — малка, но светкавична атака срещу демократичното правителство. Следователно Политбюро разбираше, че подобна заплаха съществува по всяко време.

Горбачов имаше защо да се страхува.

В Съветския съюз цареше безпорядък; в съветските републики се появяваха националистически тенденции, имаше дори публични демонстрации; една след друга републиките открито заявяваха желанието си за независимост от Москва. Дори и Руската федерация се отдалечаваше от Кремъл. Единствено Украйна никога нямаше да получи независимост. Тоест, никога без война. Съветският блок се рушеше. Берлинската стена бе срутена и повлече след себе си Източна Германия, Полша. Унгария, Чехословакия, България… КПСС бе загубила дългогодишната си власт; ръководителите от старата гвардия си отиваха, заменяха ги нови. Само за няколко години съветската империя бе почти напълно разрушена и то по вина на Горбачов.