Шадоу стрийт 77 [bg]

Отвори вратата на стаята на охраната и откри, че и тя е променена не по-малко от всичко останало, въпреки че трансформацията беше различна. С изключение на финия слой прах по пода, помещението беше чисто. Всички лампи работеха. Кафе машината и хладилника под плота ги нямаше. Също и столовете и работната маса. Покрай стените имаше подредени компютри, екрани и рафтове с електронни устройства, непознати за Мики, и със сигурност беше невъзможно да са ги монтирали след предишното му идване тук.

Оборудването бръмчеше, щракаше и примигваше делово, системата сякаш се грижеше сама за себе си, нямаше нужда от загубеняци като Върнън Клик и Логан Спранглър да я наблюдават. Трупът на охранителя не беше там. Нито коланът с пистолета, който Мики беше оставил с намерението да го прибере по-късно. В прахта по пода имаше следи от стъпки, очевидно всички бяха от един чифт обувки.

Мики не знаеше как да възприеме тези неща. Не беше полицейски инспектор. Той беше този, който убиваше нещастниците и прикриваше следите след това. Знаеше как да избегне оставянето на улики, но нямаше представа как да навърже доказателствата, така че да разреши загадката.

Не искаше и да се учи на това. Нямаше желание да се променя. Обичаше се какъвто е. Обожаваше се какъвто е.

Ако фактите целят да преобърнат философията ти, не променяш убежденията си. Само слабаците го правят. Силните променят фактите. Майка му казваше, че най-добрите и блестящите не променят убежденията си в съответствие с реалността. Те променят реалността, така че да отговаря на убежденията им. Най-великите мечтатели в политиката харчат още и още пари, контролират образователната система и медиите, елиминират все повече и повече дисиденти, ако се наложи, докато оформят обществото според своите теории за идеална цивилизация. Глупаците биват погълнати от реалността. Умните поставят намордник на реалността и я карат да седне на задни лапи.