Шадоу стрийт 77 [bg]

Беше видял железния капак да изскача от шахтата към тавана, да пада и да се търкулва към мрака, сякаш съдбата проявяваше неохота да се спре на ези или тура, и въпреки това сега дискът беше на мястото си. Той предположи, че през 2011 година, когато се бе случило събитието, дупката бе останала незатворена. Явно между онзи момент и сега пантите бяха ремонтирани.

С пистолета в дясната си ръка повдигна помощната халка в хлътнатината и издърпа тежкия ръждясал капак настрани. Уплътнението почти се разпадаше. Парченца от гумата се отрониха и паднаха долу в тъмнината.

Нещо се надигна от вулканичната тръба, потрепна пред лицето му и той отскочи назад, преди да осъзнае, че не е живо същество. Не беше възможно течност да образува такива ритмични вълни, трябва да беше някаква пулсираща енергия, може би остатък от синия поток, който изригна от дупката по-рано. Дълбоко в шахтата се формираха разпръснати змии от синя светлина, гърчеха се по извитата повърхност, изчезваха и се появяваха нови. Щом тази енергия затрептя към него, почувства как катарамата на колана се притиска в корема му, а очилата за четене е метални рамки, мушнати в джоба на ризата му, леко помръдват.

Ако явлението донякъде беше свързано с магнитно поле, той предполагаше, че вулканичната тръба е горната част на сложна система, водеща надолу към самото магнитно ядро на Земята. Но не можеше да си представи защо само живите същества и вещите, които бяха у тях в момента, се прехвърляха във времето, въпреки че очевидно се случваше точно това.

Каквото и да беше станало, те не бяха заседнали тук. Андрю Норт Пендълтън беше успял да се върне у дома, в своето време, при все че жена му и децата му не бяха успели. От деветимата членове на семейство Осток и седмината им прислужници, доведени в това бъдеще, петима от първите и трима от вторите се бяха върнали в 1935 година след преживяното изпитание — макар и само за да бъдат убити от иконома Нолан Толивър.

С лявата си ръка извади от джоба си малкото фенерче, което беше взел от колана на пазача в стаята на охраната преди промяната. Възнамеряваше да се качи горе, където останалите обитатели сигурно бяха изпаднали в шок от случилото се. Това, което можеше да им каже, вероятно поне щеше да ги обнадежди: отново ще се върнем у дома, тези от нас, които оцелеят до връщането във времето. Малка надежда, но не и сигурност.

Ярката светлина на диодното фенерче разкри разпръснати кости и черепи и няколко цели скелета на плъхове. Приличаха на бели йероглифи върху сивия под, символи, чакащи да бъдат разтълкувани.

Вероятно пистолетът вдъхваше на Сайлъс някакъв глупав кураж, но интуицията му подсказа, че трябва да открие нещо важно тук, преди да се качи горе, и той се поколеба само за миг, след което се отдръпна от вратата към коридора. Не можеш да постигнеш победа в съдебната зала без всички факти, а в този случай от процеса зависеха животът му и този на съседите му.