Вятърните мелници на боговете [bg]

Автор: Шелдон Сидни
Год: 1993
Язык: болгарский
Год: Матекс
Переводчик: Олга Дончева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.

Перейти на страницу:

— Послушах съвета ви. Очаровах го.

В деня, в който Бет и Тим трябваше да тръгнат на училище, на Мери й се обадиха в пет часа сутринта от посолството, че е пристигнала телеграма, изискваща незабавен отговор. Така започна този дълъг и изнурителен ден и когато Мери се върна в резиденцията, вече минаваше седем вечерта. Децата я чакаха.

— Е, как е училището? — попита Мери.

— Харесва ми — отговори Бет. — Знаеш ли, че там учат деца от повече от двадесет и две страни? Един симпатичен италианец ме зяпаше през целия ден. Чудесно училище!

— Имат много хубава научна лаборатория — добави Тим. — Утре ще правим дисекция на румънски жаби.

— Толкова е странно! — каза Бет. — Всички говорят английски с такъв смешен акцент.

— Запомнете следното — каза им Мери, — когато някой има акцент, това означава, че той знае един език повече от вас. Е, радвам се, че не сте имали проблеми.

— Не, никакви. Майк се погрижи за нас — каза Бет.

— Кой?

— Господин Слейд. Той ни каза да му викаме Майк.

— Какво общо има Майк Слейд с вашето ходене на училище?

— Той не ти ли каза? Взе ни с колата си и ни закара на училище. Там ни представи на учителите. Познава всички.

— Познава и доста от децата — добави Тим — и ни представи и на тях. Всички го харесват. Много е мил.

Малко повече, отколкото трябва, помисли Мери.

На другата сутрин, когато Майк влезе в кабинета на Мери, тя се обърна към него:

— Разбрах, че вчера сте закарали Бет и Тим на училище.

Той кимна:

— За младите е трудно да се приспособят в една чужда страна. Добри деца са.

Дали е имал деца? Неочаквано Мери осъзна колко малко неща знаеше за личния живот на Майк Слейд. Може би така е по-добре, си каза тя. Решил е да се погрижи да се проваля.

Но тя бе решила да успее.

В събота следобед Мери заведе децата в частния Клуб на дипломатите, където се събираха членове на дипломацията, за да си побъбрят. Когато внезапно погледна към двора, видя, че Майк Слейд пиеше с някаква жена. Жената се обърна и Мери разпозна Дороти Стоун. Бе страшно шокирана. През главата й мина мисълта, че секретарката й е съучастничка на врага. Чудеше се колко ли близки са Дороти и Майк Слейд. Трябва да внимавам и да не й се доверявам много, помисли си Мери. Нито пък на когото и да е другиго.

На една от масите седеше съвсем сама Хариет Кругър. Мери се приближи.

— Имате ли нещо против да седна при вас?

— Напротив, много ще ми е приятно. — Хариет извади пакет американски цигари. — Искате ли цигара?

— Не, благодаря, не пуша.

— Човек не може да живее в тази страна без цигари — каза Хариет.

— Не ви разбирам.

— Пакетите „Кент“, стомилиметрови, движат цялата икономика тук. В буквалния смисъл на думата, повярвайте ми. Ако искате да отидете на лекар, трябва да дадете цигари на сестрата. Ако искате месо от месаря, ако ви трябва монтьор за автомобила или пък електромонтьор да ви оправи осветлението — просто ги подкупвате с цигари. Имах една приятелка италианка, която се нуждаеше от операция. Трябваше да даде подкуп на медицинската сестра, за да я обръсне с нов бръснач преди операцията, трябваше да бута рушвети и на другите сестри, за да й сменят превръзките с нови след почистване на раната.

— Но, защо…

Хариет Кругър отговори:

— В Румъния не достигат превързочни материали и всякакви други медикаменти. Така е навсякъде в страните от съветския лагер. Миналата седмица в Източна Германия се развихри епидемия от ботулизъм. Трябваше да се снабдяват с антисерум от Запада.

— А хората няма как да се оплачат — добави Мери.

— О, съвсем не. Те си имат начини. Не сте ли чували за Була?

— Не, не съм.

— Това е митичен герой, когото румънците използват, за да облекчат напрежението си. Имат един виц, в който се разказва за това, как един ден хората чакали на опашка за месо, а опашката едва помръдвала от време на време. След пет часа чакане Була побеснял и казал: „Отивам в двореца, за да убия Йонеску!“ След два часа се върнал на опашката и приятелите му го попитали: „Какво стана, уби ли го“. Була им отговорил: „Не, и там имаше голяма опашка“.

Мери се засмя.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?