![Кестеновия човек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/1/kestenoviya-chovek-bg-download.jpg)
Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
— От какво се страхувате, по дяволите? Защо ни забранявате да разпитваме Роза Хартунг? — Хес отново настоя, че убийствата по някакъв начин са свързани с министъра на социалните грижи и изчезването на дъщеря й. — Какъв е смисълът да разглеждате тези два случая поотделно? Отпечатъците на трите кестенови човечета са най-убедителното възможно доказателство, че случаите са свързани. И това не е краят на историята. Първо отряза едната ръка, после и двете и сега добави крак. Какво мислите, че ще направи убиеца следващия път? Защото, дори таралеж би разбрал това! Роза Хартунг е или ключът към всичко, или възможна цел.
Въпреки това, Ниландер, запазвайки спокойствие, повтаряше отново и отново, че вече е разпитвал министъра, който, между другото, имаше други проблеми.
— Какви други проблеми? Нищо не е по-важно за нея от това!
— Успокой се, Хес.
— Аз просто попитах.
— Според разузнавателните агенции през последните няколко седмици неизвестни лица са й изпращали съобщения с обиди и заплахи.
— Извинете, какво?
— И дори не сте помислили да ни предупредите за това? — намеси се в спора и Тулин.
— Не, защото няма нищо общо със случаите на убийства. Ето последния случай. Според полицейската специална служба, на 12 октомври върху предния капак на министерската кола е бил изписан надпис със заплахи — в момента, когато престъпникът, по всяка вероятност, вече е преследвал Ан Сайер-Ласен.
Като цяло срещата завърши със скандал. Хес и Ниландер се разделиха почти като врагове и Тулин не можеше да се отърве от усещането, че това много ясно характеризира ситуацията с разследването.
Дъждът най-накрая спря да досажда на Ная, но само защото тя влезе в покритата галерия, в края на която беше апартамент 37С. От двете страни на вратата се издигат купчини с кутии боя, лак и разредител, а някаква машина, която Тулин реши, се използва за остъргване на подове, блокира коридора.
— Значи той ви се обади за пода? — пита дребен пакистанец, който току-що се появи в коридора с малко момче с кафяви очи. Пакистанецът носи лъскав оранжев дъждобран, сякаш се отправя направо към Гуантанамо [30] но градинските ръкавици и торбите за боклук в ръцете му показват, че възнамерява просто да почисти падналите листа от комплекса.
— Чудесно е, че сте професионалист, иначе този човек има ръце като куки, въпреки че самият той се смята за строителя Боб. От когото е много далеч, като от тук до Луната… Знаете ли, кой е Строителя Боб?
— Е, да.
— Добре е, че реши да продаде апартамента. Той не принадлежи на това място. Но, за това трябва да се приведе в ред. Е, да, аз, разбира се, боядисах стените и таваните, защото самият той не може да различи лопата от четка. Но пода няма да го правя. И самият той няма да го прави.
— И аз няма да го направя. — Ная, за да се отърве от събеседника, му показва полицейската си значка, но той, леко озадачен, остава на мястото си и я наблюдава, докато чука на вратата.
— Значи, няма да купувате апартамент? Значи, всичко остава както преди…
— Не. Знаеш ли, дали строителя Боб е у дома?
— Вижте сама. Той никога не заключва вратата. Пакистанецът леко избутва Тулин встрани и отваря отключената врата с натискане на рамото. — Ето и друг проблем… Кажете, моля ви, кой тук, в парк Один, е толкова луд, че да не заключва апартамента си? Казах му, а той отговаря, че виждате ли, нямал нищо за крадене, и му е все едно, но… Аллах Акбар!
Дребният пакистанец млъква и Тулин го разбира отлично. В стаята, която мирише на свежа боя няма много вещи. Маса, няколко стола, пакет цигари, мобилен телефон, опаковка с храна и няколко кутии боя и четки на пода върху вестник. Да, очевидно, Хес е тук за кратко. И по някаква причина Ная смята, че апартамента му в Хага, едва ли е по различен. Но вниманието й привлича не интериорът, а стените.
30
Гуантанамо — американска военноморска база на територията на Куба, където се намира лагер за лица, обвинени от властите на САЩ за различни престъпления… Основния цвят на затворническите дрехи в САЩ е оранжев.