Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кестеновия човек [bg]
Кестеновия човек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кестеновия човек [bg]

Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:

На детска площадка в предградията на Копенхаген е намерена убита млада жена. Случаят изглежда елементарен: извършителят най-вероятно е нейният партньор. Възлагат разследването на младата следователка Ная Тулин и на Марк Хес, временно отзован от Европол. При по-задълбочен оглед на местопрестъплението разследващите се натъкват на човече, направено от кестени. Във фигурата сама по себе си няма нищо странно: изработването на кестенови човечета е много разпространено сред датските деца през есента. Странно е обаче, че при лабораторен анализ криминалистите откриват върху фигурката пръстов отпечатък от момиче, смятано за мъртво от цяла година. Нещо повече, това е дъщерята на известен датски политик и за отвличането и убийството на момичето вече има осъден, направил пълни самопризнания. След второ убийство на млада жена нещата започват да изглеждат още по-сериозни. И до нея е открито кестеново човече — явно визитка на убиеца. Тулин и Хес усилено търсят връзка между убитите жени и дъщерята на министър Хартунг, усещайки, че се надпреварват с времето. Мистериозният психопат още не е приключил мисията си…
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 175
Перейти на страницу:

— Хес е. Всичко наред ли е?

Хес е задъхан. Рикс чува по телефона, как той затръшна вратата на колата и пали двигателя. Мартин Рикс полага усилия да звучи арогантно и пита на висок тон:

— И защо да не е наред? Какво имаш предвид?

Рикс не разбира отговора, защото в този момент сирената на колата до портата се включва. Силният й звук го кара да напрегне нервите си. Когато се обръща, Мартин вижда, че дългите и мигащите светлини на покрива трептят като светлините на въртележка в Тиволи.

Рикс е объркан, защото в близост до колата няма никой. Той все още държи мобилния до ухото си и в отговор на въпроса на задника Хес казва, че алармата е спряла. И в същото време чува и може да усети тревогата в гласа му:

— Не напускайте къщата. Ние идваме.

— Защо идвате? Какво става?

— Не напускайте къщата и пазете Джеси Квиум. Чухте ли какво казах?

След като се колебае за секунда, Рикс прекъсва връзката и вече чува само виенето на сирената. Е, ако Хес мисли, че ще се подчини на заповедите му, жестоко греши.

— Какво става? — Сега вече и пияната майка му задава този въпрос, гледайки го уплашено.

— Нищо. Отивай да спиш.

Отговорът не я убеждава, но няма време да възрази, защото от спалнята се чува детски плач и Джеси бързо се връща при дъщеря си.

Рикс прибира мобилния в джоба си и откопчава каишката на кобура. Не, той не е глупак и разговора с Хес го кара да осъзнае, че ситуацията се е променила драстично. Той има шанс — може би единствен — да им затвори устата. И на Хес, и Тулин, и — на първо място — кестеновият човек, както днес журналистите нарекоха престъпника. Скоро отряда по залавянето ще пристигне, но засега сцената е празна и той е готов да излезе на нея…

Мартин вади ключовете на колата от джоба на сакото си и отваря вратата. Вятърът бушува в храстите и клоните на дървета, а Рикс, с пистолет в ръка, върви по градинската пътека като по червен килим.

Глава 77

Въпреки че Оливия седи в леглото, опряна на дървената стена, тя още не е съвсем будна.

— Мамо, какво става?

— Нищо, скъпа. Лягай и заспивай. — Джеси се приближава до леглото, сяда и гали дъщеря си по дългата й коса.

— Не да мога да заспя, при този шум, — шепне Оливия и се притиска в майка си, но точно в този момент сирената спира.

— Е, вече спря. Спи, малката ми.

След миг момичето отново заспива. Джеси я гледа дълго и смята, че разговорът с полицая малко й помогна. Това, разбира се, не е достатъчно и всъщност тя го заговори, за да облекчи донякъде душата си. Но внезапно задействаната сирена, вся в нея ужас, какъвто никога досега не беше изпитвала. Вярно е, че сега, когато сирената замлъкна и отнякъде в градината се чува звъненето на мобилния на полицая, тя чувства, че напразно се е уплашила. Но след това осъзнава, че полицаят не вдига телефона. Джеси слуша напрегнато. Обажданията спират. След това отново започват, но и този път никой не отговаря на обаждането.

* * *

Джеси Квиум излиза на верандата и вятърът развява косата й. Обула е обувките си на бос крак, но навън е ужасно студено и тя вече съжалява, че не се е увила в одеяло. Звукът от телефонен звън се чува отново някъде, близо до полицейската кола, но детективът не се вижда никъде.

— Хей! Къде сте?

Джеси върви предпазливо, близо до живия плет към колата, паркирана на пътя пред портата. Още една стъпка — и тя ще излезе на пътя и ще види колата и, вероятно, мобилният телефон, чийто звук се чува някъде съвсем наблизо. Тогава тя си спомня думите, изречени по време на разпита в полицейското управление. Опасността за живота й беше основното, за което говореха. Зловещ страх обхвана цялото й същество. Усети заплахата откъм разклонените дървета и голите храсти бавно да пълзи напред и да докосва голите й крака. Джеси се обръща и се затичва възможно най-бързо, качва се на верандата, влиза в къщата през отворената врата и веднага я затръшва зад себе си.

От последния телефонен разговор с полицейски служител тя знае, че помощта е на път и се опитва да не изпада в паника. Заключва вратата и дърпа скрина към нея. След това тича в кухнята, където има мъничък душ и тоалетна, уверява се, че всички врати и прозорци са затворени, намира дълъг нож в едно от чекмеджетата и го взема със себе си. От прозореца не може да види какво се случва в задната част на градината и осъзнава, че самата тя плува в светлина. И ако някой е там — в което тя не се съмнява — той може да види всяко нейно движение. Джеси се връща в хола със светкавична скорост, трескаво прокарва ръка по стената, след два неуспешни опита намира правилния ключ и изключва светлините в цялата къща.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)