Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
— Хес е. Всичко наред ли е?
Хес е задъхан. Рикс чува по телефона, как той затръшна вратата на колата и пали двигателя. Мартин Рикс полага усилия да звучи арогантно и пита на висок тон:
— И защо да не е наред? Какво имаш предвид?
Рикс не разбира отговора, защото в този момент сирената на колата до портата се включва. Силният й звук го кара да напрегне нервите си. Когато се обръща, Мартин вижда, че дългите и мигащите светлини на покрива трептят като светлините на въртележка в Тиволи.
Рикс е объркан, защото в близост до колата няма никой. Той все още държи мобилния до ухото си и в отговор на въпроса на задника Хес казва, че алармата е спряла. И в същото време чува и може да усети тревогата в гласа му:
— Не напускайте къщата. Ние идваме.
— Защо идвате? Какво става?
— Не напускайте къщата и пазете Джеси Квиум. Чухте ли какво казах?
След като се колебае за секунда, Рикс прекъсва връзката и вече чува само виенето на сирената. Е, ако Хес мисли, че ще се подчини на заповедите му, жестоко греши.
— Какво става? — Сега вече и пияната майка му задава този въпрос, гледайки го уплашено.
— Нищо. Отивай да спиш.
Отговорът не я убеждава, но няма време да възрази, защото от спалнята се чува детски плач и Джеси бързо се връща при дъщеря си.
Рикс прибира мобилния в джоба си и откопчава каишката на кобура. Не, той не е глупак и разговора с Хес го кара да осъзнае, че ситуацията се е променила драстично. Той има шанс — може би единствен — да им затвори устата. И на Хес, и Тулин, и — на първо място — кестеновият човек, както днес журналистите нарекоха престъпника. Скоро отряда по залавянето ще пристигне, но засега сцената е празна и той е готов да излезе на нея…
Мартин вади ключовете на колата от джоба на сакото си и отваря вратата. Вятърът бушува в храстите и клоните на дървета, а Рикс, с пистолет в ръка, върви по градинската пътека като по червен килим.
Глава 77
Въпреки че Оливия седи в леглото, опряна на дървената стена, тя още не е съвсем будна.
— Мамо, какво става?
— Нищо, скъпа. Лягай и заспивай. — Джеси се приближава до леглото, сяда и гали дъщеря си по дългата й коса.
— Не да мога да заспя, при този шум, — шепне Оливия и се притиска в майка си, но точно в този момент сирената спира.
— Е, вече спря. Спи, малката ми.
След миг момичето отново заспива. Джеси я гледа дълго и смята, че разговорът с полицая малко й помогна. Това, разбира се, не е достатъчно и всъщност тя го заговори, за да облекчи донякъде душата си. Но внезапно задействаната сирена, вся в нея ужас, какъвто никога досега не беше изпитвала. Вярно е, че сега, когато сирената замлъкна и отнякъде в градината се чува звъненето на мобилния на полицая, тя чувства, че напразно се е уплашила. Но след това осъзнава, че полицаят не вдига телефона. Джеси слуша напрегнато. Обажданията спират. След това отново започват, но и този път никой не отговаря на обаждането.
Джеси Квиум излиза на верандата и вятърът развява косата й. Обула е обувките си на бос крак, но навън е ужасно студено и тя вече съжалява, че не се е увила в одеяло. Звукът от телефонен звън се чува отново някъде, близо до полицейската кола, но детективът не се вижда никъде.
— Хей! Къде сте?
Джеси върви предпазливо, близо до живия плет към колата, паркирана на пътя пред портата. Още една стъпка — и тя ще излезе на пътя и ще види колата и, вероятно, мобилният телефон, чийто звук се чува някъде съвсем наблизо. Тогава тя си спомня думите, изречени по време на разпита в полицейското управление. Опасността за живота й беше основното, за което говореха. Зловещ страх обхвана цялото й същество. Усети заплахата откъм разклонените дървета и голите храсти бавно да пълзи напред и да докосва голите й крака. Джеси се обръща и се затичва възможно най-бързо, качва се на верандата, влиза в къщата през отворената врата и веднага я затръшва зад себе си.
От последния телефонен разговор с полицейски служител тя знае, че помощта е на път и се опитва да не изпада в паника. Заключва вратата и дърпа скрина към нея. След това тича в кухнята, където има мъничък душ и тоалетна, уверява се, че всички врати и прозорци са затворени, намира дълъг нож в едно от чекмеджетата и го взема със себе си. От прозореца не може да види какво се случва в задната част на градината и осъзнава, че самата тя плува в светлина. И ако някой е там — в което тя не се съмнява — той може да види всяко нейно движение. Джеси се връща в хола със светкавична скорост, трескаво прокарва ръка по стената, след два неуспешни опита намира правилния ключ и изключва светлините в цялата къща.