Кестеновия човек [bg]

Глава 81

Служители на социалните служби носят кутии и ги поставят на бяла елипсовидна маса в стая с висок таван.

— Всички материали ще бъдат тук. Ако имате нужда от нещо друго, кажете ми, казва първият заместник-министър с услужлив тон и се отправя към вратата. — Приятна работа.

Частици прах плуват по слънчевите лъчи, осветяващи кутиите, но навън в прозорците се събират облаци, а дизайнерските лампите „Пол Хенингсен“ поемат ролята на слънцето[31]. Детективите вадят материали от кутиите със случаи, но за Хес те не представляват интерес. Той е в състояние на дежавю. В крайна сметка, само преди няколко дни той стоеше в друга конферентна зала, в кметството на Копенхаген, с куп други дела и му се струва, че престъпникът го е поставил в свят на абсурд, подобен на Кафка, с нови случаи, които сега трябва да бъдат проверени. И колкото повече папки в кутии вижда, толкова по-ясно му става, че трябва да направи нещо съвсем различно, че трябва да надхвърли предсказуемостта; но просто не знае как да го направи.

Всъщност Хес имаше големи надежди за разпита на Роза Хартунг. След неясен разговор с Вогел, който напомни на Тулин и него, че няма да разпитват Роза Хартунг, а да разговарят с нея, те влязоха в кабинета на министъра, където тя вече ги чакаше. От полицията й бяха разказали подробно за всяка от жертвите, но тя не знаела нищо за тях. Хес разбра, че наистина се опитва да си спомни дали се е срещала с тях или с техните роднини преди, но не можеше да си спомни нищо. Той дори трябваше да потисне чувството си на състрадание към нея. Роза Хартунг беше красива, надарена жена, загубила дъщеря си и за един миг, Хес разбра, че е изненадана и заинтересувана. Очите й станаха някак объркани и уязвими, като на преследвано животно и когато погледна снимките и документите, беше ясно как тънките й пръсти треперят, въпреки че министърът направи всичко възможно да се успокои.