Кестеновия човек [bg]

Глава 78

Служебният автомобил влиза през портата на ваканционното селище с пълна газ и продължава по пътя, покрит с чакъл. В района е тъмно и само дългите светлини очертават полицейска кола пред тях. Тулин кара към нея на пълна скорост и Хес веднага изскача на улицата.

На пътя се търкалят две кутии от суши, а до тях млад оперативен работник се е навел над тяло, лежащо на земята. Забелязвайки Хес, той го вика за помощ и неловко се опитва да спре кръвта, бликаща от дълбокия разрез във врата на Мартин Рикс. Той се гърчи в предсмъртни мъки, неподвижният му поглед е насочен към клоните на дърветата, надвесени над него, и Хес се затичва към къщата. Вратата е заключена, но Марк я разбива с ритник и, като се подпира с тяло, избутва назад скрина, който я подпира. Той насочва пистолета във всички посоки и когато очите му свикнат с тъмнината, различава маса и столове, паднали на пода, сякаш тук наскоро се е случила ужасна битка. В спалнята, Оливия седи на леглото и стиска края на одеялото, но самата Джеси Квиум не се вижда никъде. Тулин сочи към отворената врата, която води от кухнята към задната част на градината. Втурвайки се покрай огромно ябълково дърво, те преодоляват лекото спускане с три скока, стигат до оградата, разделяща съседния имот, но не успяват да намерят никого. Ред от тъмни дървета, полюшвани от вятъра се простират чак до високите сгради на булеварда. Едва когато тръгват да се връщат в къщата, я намират. Оказва се, че долните клони на ябълковото дърво, изобщо не са клони, а голите крака на Джеси Квиум. Тялото й е поставено на мястото, където стволът се разделя на три. Тя сякаш седи на най-дебелия клон, а краката й стърчат неестествено отстрани. Главата й е наклонена на една страна, а безжизнените ръце, подпрени на клоните, сякаш се протягаха към небето.