Игри на злото [bg]

Преди да изключи двигателя, тя свали задния прозорец със сантиметър-два, за да е сигурна, че Барни ще има достатъчно чист въздух. Кучето сякаш разбра, че няма да слиза и се завъртя два пъти на място, преди да се настани на кълбо на задната седалка.

Първоначално сградата била затвор за непълнолетни с ТВУ, по-късно била превърната в женски затвор за 360 обитатели. Въпреки всички усилия, които общината явно полагаше да направи постройката неотличима по нищо от останалите в района, бодливата тел на оградата подсказваше, че тук вътре има нещо, от което хората да се боят.

Според Ким един затвор не трябваше да изглежда приветлив. Там нямаше място за цветни лехи и храсти, които да смекчават грубите ъгли. Затворът трябва да е висок и солиден — друго не му трябваше. Затворът служеше за дом на хора, извършили престъпления, и плашеше останалите, за да не си помислят да вършат престъпления и те. От всяко усилие да се направи един затвор да прилича на жилищен комплекс лъхаше ужасен фалш, а и със сигурност то изпращаше лъжливо послание към обществото.

Спомни си едно предаване, което беше гледала по телевизията: разказваше се за един южноамерикански затвор, където държали възможно най-страшните престъпници. Правителството всяка седмица пращало храна и лекарства и охранявало един периметър около затвора, за да не допусне никой да избяга. Значително по-евтин вариант от управлението на затворите в Англия, но Ким знаеше, че южноамериканската система едва ли ще се приеме добре в „по-цивилизования“ свят.

За неин късмет за посещение при затворник в центъра за временно задържане не беше необходима специална заповед, а с един телефонен разговор с директора на затвора Ким беше заобиколила и правилото за двайсет и четири часово предизвестие преди всяка визита. Тя показа служебната си карта на портала и след като се установи, че по джобовете й няма нищо друго освен малко дребни монети, я претърсиха набързо и тя покорно изчака служебните кучета да я подушат. Щом се потвърди, че не внася нищо незаконно, я пуснаха в залата за посещения.

Първото, което я блъсна още от вратата, беше бъбренето. Да, имаше и групички, които разговаряха приглушено, но като цяло цареше престорено приповдигнато настроение. Това си беше затвор, но въпреки всичко атмосферата тук беше сходна с тази в централно градско кафене в съботен ден.

Сякаш всеки в тази зала се преструваше на весел заради някого другиго. Затворниците демонстрираха фалшива бодрост, защото не желаеха близките и приятелите им да се тревожат за тях. Посетителите пък се държаха така, сякаш бяха на пикник край реката или сякаш нямаше по-приятно място, на което да искат да прекарат почивните си дни. Ким се зачуди колко ли кърпички ще бъдат необходими и на двете страни, за да избършат всички сълзи, пролети след раздялата.

Забеляза Рут на една от масите отляво. Ким едва позна младата жена, която кимна любезно на една от преминаващите полицайки от охраната.