Катерина де Медичи [bg]

Преглътнах гордостта си и се наслаждавах на невръстния си син и на компанията на краля, който ме отрупа с подаръци, все едно съм му любовница. Прекарвах дълги часове с Негово Величество, за да науча всичко възможно за управлението на държавата.

Срещах се ежедневно и с Руджиери, който ми даде мъничък сребърен талисман на Юпитер със заръката да го сложа под люлката на бебето за добро здраве. Не споменавахме нито убийствата, нито признанието му в любов. Понякога се засмивах на суховатите му шеги и маската на самообладанието му се смъкваше за миг и разкриваше нежност, ала аз винаги се преструвах, че не я забелязвам.

Диан спазваше стриктно обещанието си – Анри посещаваше редовно покоите ми. Дивият плам се бе поохладил, но заченах отново.

Бях в напреднала бременност, когато скъпата ми приятелка Жана се върна в двореца. Бяха анулирали брака ѝ с германския херцог, отчасти защото тя не бе успяла да забременее, но най-вече защото крал Франсоа не беше изпълнил дадената дума да осигури военна подкрепа. Зарадвах се да я видя отново; тя ме придружаваше неотлъчно и бе до мен, когато на другата година родих дъщеря си Елизабет.

Елизабет се оказа болнава като малкия Франсоа и едва след известно време се убедих, че ще оцелее. Кротка и ведра, тя плачеше рядко. Гушках я, докато спи, и се взирах в сладкото ѝ, спокойно личице, най-сетне склонила да повярвам, че престъплението ми е оправдано.

Радостта от появата на Елизабет обаче бе помрачена от трагедия. Англичаните нападнаха френската област Болоня и през есента на 1545-а по-малкият брат на Анри се включи в сраженията. По време на затишие Шарл и приближените му се натъкнали на къща, чиито обитатели били умрели от чума. С мисълта, че е безсмъртен, типична за всички младежи, Шарл влязъл безстрашно в къщата, присмял се на жалките трупове и предизвикал приятелите си на бой с възглавниците им. След три дни починал.

Смъртта му изчерпи последните физически сили на краля. Години наред Франсоа бе страдал от абсцес в слабините и възпаление на бъбреците и белите дробове. Сега състоянието му се влоши драматично, макар скръбта да не му даваше отдих. Две години обикаля трескаво из страната, ловувайки въпреки болестта. Аз яздех с него. Към края препускането му причиняваше непоносима агония и следваше ловците на носилка. Не участвах в гонките и яздех бавно до него, докато Ан и другите красавици галопираха след плячката. Анри гостуваше на Диан в двореца ѝ в Ане, а аз охотно бях поела грижите за болния му баща.

Местехме се от имение в имение. В Рамбуйе Франсоа припадна в носилката. Заповядах на пажовете да го заведат в покоите му и да извикат лекаря. Очаквах да се възстанови; на няколко пъти лягаше безнадеждно болен, ала винаги се вдигаше на крака.