Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Ронин се дръпна назад, когато оркът започна да се мята диво, опитвайки се да откъсне отмъстителните пръсти. Магьосникът бе направил магията единствено за отвличане на вниманието, докато измисли нещо по-окончателно, но отрязаните палци явно бяха взели идеята присърце. Отмъщение? Въпреки че беше магьосник, Ронин не можеше да повярва, че духовете на закланите от орка воини някак бяха подтикнали пръстите си към този възхитителен опит. Причината трябваше да се крие в потенциала на самата магия.
Несъмнено трябваше да е така…
Водени от отмъстителни духове или просто от магия, оживелите палци свършиха ужасното си дело с очевидна охота. Кръв покриваше по-голямата част от гръдния кош на орка, след като ноктите бяха раздрали меката кожа около гърлото му. Огромният воин се срути на колене, а в погледа му се четеше такова отчаяние, че Ронин бе принуден да отмести поглед.
Няколко секунди по-късно той чу как оркът спря да диша, след което огромната му тежест се стовари на пода на тунела.
Грамадният воин представляваше окървавена купчина, а пръстите все още бяха впити във врата му. Събрал смелост да докосне един от тях, Ронин не откри и следа от движение или живот. Те бяха свършили своята задача и се бяха завърнали към предишното си състояние, каквато и беше целта на магията му.
И все пак…
Отърсвайки се от подобни мисли, Ронин побърза да продължи пътя си. Нямаше къде да скрие трупа, а и нямаше време да се занимава с това. Не след дълго някой щеше да открие тялото, но магьосникът не можеше да направи нищо по въпроса. От значение бе единствено кралицата на драконите. Може би тя щеше да го отнесе на безопасно място, ако наистина успееше да я освободи. Това беше единствената му възможност за спасение.
Успя да прекоси следващите няколко тунела, без да срещне затруднения, но после се оказа, че върви право към ярко осветен коридор, а шумът от гласовете започна да става все по-отчетлив. Движейки се предпазливо, Ронин се доближи до пресечката и надникна зад ъгъла.
Това, което бе сметнал за коридор, всъщност се оказа преддверието на огромна пещера, в която десетки орки се трудеха усилено, товарейки фургони и подготвяйки впрегатни животни, сякаш им предстоеше дълго пътуване, от което нямаше да се завърнат скоро.
Нима е бил прав за битката на север? Но тогава защо сякаш всички орки възнамеряваха да напуснат Грим Батол, а не само драконите и техните ездачи? Щеше да отнеме доста време, докато фургоните стигнат до Дън Алгаз.
Видя два орка, носещи някаква огромна тежест помежду си. Личеше, че едва се справят и им се иска да оставят товара си на земята, но по някаква причина не се осмеляваха да го направят. Отнасяха се особено грижливо към него, сякаш бе направен от стъкло.
Като прецени, че никой не гледа в неговата посока, магьосникът се прокрадна напред, за да огледа по-добре какъв бе предметът, който орките ценяха толкова много. Бе овален и с груба, люспеста повърхност.
Яйце. Драконово яйце по-точно.
Погледът му веднага се стрелна към фургоните. Сега той забеляза, че в някои от тях бяха натоварени други яйца в различен стадий от развитието си — от гладки и съвсем кръгли до люспести като първото, почти готови да се излюпят.
След като драконите бяха толкова важни за топящата се надежда на орките, защо рискуваха скъпоценните яйца в такова пътуване?
„Човеко“.
Гласът едва не накара Ронин да изпищи. Прилепи се до стената и побърза да се върне в тунела. Когато най-накрая се увери, че никой от орките не може да го забележи, Ронин стисна висящия на врата му медальон и се взря в черния кристал в центъра му.
Точно така, сега той сияеше лекичко.
„Човеко… Ронин… къде си?“
Не знаеше ли Детуинг?
— Намирам се в средата на оркската крепост — прошепна той. — Търсех кухината, където е кралицата на драконите.
„А вместо това си открил нещо друго. Зърнах го за миг. Какво беше то?“
По някаква причина, Ронин не искаше да каже на Детуинг.
— Просто орки, които тренираха бой. Едва не връхлетях върху тях, без да искам.
Отговорът му бе последван от продължителна тишина. Всъщност той помисли, че Детуинг е прекъснал връзката. После с равен глас драконът каза:
„Искам да ги видя“.
— Няма нищо…
Преди Ронин да произнесе друга дума, тялото му внезапно въстана срещу него и пое обратно към пещерата и гъмжилото от орки. Вбесеният заклинател се опита да протестира, но този път дори устните му отказаха да работят за него.