Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Да.
Пристъпяйки напред, Алекстраза разпери огромните си крила и се гмурна извън прохода. Потопи се ниско и накрая изчезна в облаците. Кориалстраз пристъпи към ръба на скалата, като по този начин позволи на пътника си да види още повече от зашеметяващата гледка на планините, а после скочи в небето.
Първо се спуснаха няколко метра — навлизайки междувременно в облаците — но после Кориалстраз улови вятъра и двамата се понесоха нагоре. Крас успя да различи през мъглата, че Алекстраза вече лети далеч напред. Скоростта й обаче беше достатъчно ниска, за да може консортът й да се изравни с нея.
— Всичко наред ли е? — изрева тя, за да надвика вятъра, а въпросът й бе насочен и към двамата.
Крас кимна, а Кориалстраз изръмжа утвърдително. Драконовата кралица насочи вниманието си към пътя напред и не каза нищо повече.
Чувството, че лети, пък дори на гърба на друг, изпълни магьосника с въодушевление. Бе роден за това, от което му ставаше още по-трудно да приеме сегашното си състояние. Та той бе дракон! Един от властелините на небето! Не трябваше да бъде обречен на подобно мизерно съществуване…
Летяха над планини и долини, пронизваха дебелата облачна покривка. Смъртното тяло на Крас измръзна, но той почти не го забелязваше, толкова въодушевен се чувстваше.
Двата дракона заобиколиха някакъв злокобно изглеждащ връх с невероятна елегантност, а после се спуснаха към дълбока долина насред планинската верига. Крас се опита да види нещо различно в пейзажа, но не можа. Ала по някакъв начин усещаше, че са много близо до целта си.
— Дръж се здраво! — извика Кориалстраз.
Преди магьосникът да успее да попита защо, самият въздух се покри с вълни, досущ като повърхността на езеро след хвърлен в него камък. В началото Крас се уплаши, че отново са се натъкнали на аномалията, докарала го в това време, но после забеляза готовността, с която драконът под него се носи към вихъра.
Алекстраза влезе спокойно в титаничното вълнение… и изчезна.
Древните спомени с нежелание се появиха от черната бездна на ума на магьосника — спомени за други времена, когато той, като дракон, беше влизал в точно такъв вихър. Подготви се, защото си спомни и усещанията, които щяха да го затрупат, когато Кориалстраз последваше кралицата си.
Влязоха.
Всеки сантиметър от тялото на магьосника попадна под статичното електричество. Нервите му се изпънаха. Почувства се, сякаш се е превърнал в част от самите небеса, в дете на светкавиците и гръмотевиците. Желанието да полети със собствени сили бе непреодолимо. Едва успя да се задържи да не пусне Кориалстраз и да се присъедини към облаците и вятъра.
Усещането изчезна, изпари се толкова неочаквано, че Крас трябваше да се вкопчи здраво, за да запази равновесие. Премигна и изведнъж се почувства… смъртен. Смяната на чувствата бе толкова рязка и всеобхватна, че в началото той не осъзна, че заобикалящата го среда изцяло се е променила.
Носеха се насред монументална пещера, толкова чудовищна, че дори Алекстраза изглеждаше като комар насред нея. Вътре можеха да се поберат цели кралства с безкрайни земи и полета, покрити с жито. И дори тогава би имало място за много, много повече.
Но това не беше просто огромна пещера, защото имаше някои белези — или по-точно липсваха такива — които я отличаваха от всяко друго място. Стените бяха гладки и извити, толкова съвършено шлайфани, че ако поставиш ръка и я плъзнеш надолу, нямаше да срещнеш нито една неравност или цепнатина. Това продължаваше по целия път надолу до самото дъно, където подът представляваше гладък кръг, който, ако бъдеше измерен, щеше да се окаже геометрически съвършен.
Внушението се допълваше от пълната липса на каквито и да било минерали. От тавана не се спускаха заплашително сталактити, а от земята долу не изскачаха сталагмити. Нямаше проходи и дупки, нито дори най-малка цепнатина.
Нямаше нито един недостатък и Крас най-сетне си спомни, че това е Залата на Аспектите.
Зала, която е била древна още преди драконите да се появят.
Легендата твърдеше, че тук създателите оформили света, довършили го и го оставили да расте, докато не бил готов да бъде пуснат в космоса. Дори Аспектите не можеха напълно да оспорят това твърдение, защото залата нямаше друг изход, освен магическия, през който току-що бяха влезли, и нямаше как да се каже със сигурност дори къде се намира това място в смъртното измерение.
Всеки опит да се пробият стените завършваше с пълен провал и Аспектите отдавна се бяха отказали да опитват. За да се допълни загадката, цялото пространство бе изпълнено от мека златиста светлина без видим източник. Крас си спомни, че експериментите на драконите така и не бяха могли да докажат дали блясъкът изчезва, когато залата остане празна, или е постоянен, ала всеки новодошъл се чувстваше специално приветстван от него.